Вход



Бъди щурецът ми в студена зима... Поезията на Дани



Публикувано на: 14.03.2014

Снимки: Йорданка Георгиева

Подбрал: Росица Митрева

 

Знаем, че обичаш да пишеш, свириш, танцуваш, рисуваш графити, пееш, снимаш... Пиши ни и ни покажи как обичаш да се изразяваш и може да попаднеш в нашия блог!

Днес WishBOX ти представя четири от страхотните творби на Йорданка Георгиева.

 

Дани ни изпрати няколко стихотворения и се влюбих в тях, в римите, в думите, в музиката. Прочетох всичко на един дъх, а после го прочетох на глас, за да го чуя как звучи. На следващия ден осъзнах, че това ми е било достатъчно, за да запомня наизуст едно от тези прекрасни творения...

 

В момента Дани е последна година студентка по Право в Нюкасъл, Англия. Любимото й хоби е фотографията и можеш да разгледаш нейните фотографии - тук. На пръв поглед правото и фотографията нямат нищо общо, но Дани казва, че за нея не са толкова далечни: "С фотографията показвам красивото в света през очите ми, а за правото още не съм изгубила надежда, че може да ни помогне да направим света по-хубав!" От септември тя ще е учителка към Заедно в час, а в момента е представител на организацията на острова и с още други прекрасни хора запознава студентите в Англия със Заедно в час и дейностите на организацията.

 

Важни неща, без които тя не може - Мелник, баница и звездно небе!

 

Прочети прекрасните й стихотворения и нека те те вдъхновят така както вдъхновиха мен! Друга поезия от Дани можеш да прочетеш тук.

1. 
Хората си правят списъци за покупки, 
аз пиша списъци за живеене: 
да не се съмнявам в собствените си стъпки, 
пред публика повече да не пея. 
Да пера черно и бяло отделно, 
че да не си цапам позитивизма. 
Да започна да ям разделно, 
да му тегля майната на кариеризма. 
Никога, повтарям, НИ-КО-ГА, 
да не се съобразявам с момчета. 
Да понамаля малко виковете. 
Да не се влюбвам в поети. 
Да говоря по-често с мама 
(и изобщо с всички, които обичам.) 
Да не отварям зараснали рани, 
да изоставя манията за величие. 
И като направя някаква грешка, 
да не се слагам в най-черния пъкъл. 
Да си напомням - човешко е. 

Последно - да се науча да млъквам. 


2.
Ти си като пясъка, 
който ме пари вечер, 
когато стъпвам боса 
по плажа. 
Ти си първият, 
на когото искам, 
сънищата 
да си разкажа. 
Ти си онзи 
рицар без броня, 
дето само в приказките 
го има. 
И като пиша за теб, 
ми се получава 
най-точната 
рима. 
Само дето 
ние двамата 
все не можем 
да се получим. 

И скимтим 
за късче любов 
като примрели от глад 
кучета. 
 
 



3.

Здравей, Любов. Ти имаш ли си име? 
Кажи, била ли си на мъж подвластна? 
Любов, обичаш ли да пиеш вино? 
Жена ли те направи тъй нещастна? 
Любов.. Кажи, къде започва краят? 
Началото, кажи, къде завършва? 
А мъжки думи лесно ли омайват? 
Отричат ли се трудно женски устни? 
Любов.. а сълзите горчат ли много? 
Болят ли въглените, щом си боса? 
Умееш ли, Любов, да бъдеш строга 
и можеш ли за миг да омагьосваш? 
Любов, ти виждаш ли се в огледало? 
А бързо в локви можеш ли да тичаш? 
Наистина ли цялата си бяла, бяла 
или си всъщност цялата отричане? 


Не казвай нищо. Само дишай, дишай.. 
Бъди щурецът ми в студена зима. 
А дотогава само.. ще те пиша, пиша.. 

И ще се моля всъщност да те имам. 



4. 
Ти каза: "Напразно си писала стихове! 
Любов от поезия не ще се роди. 
А книжният спомен, прояден от плъхове 
не прави чрез пламък любов да гори!" 

Нима ти си чувствал, нима си горял, 
В поезиен пламък нима си се вричал? 
Навярно до днес ти така не разбра, 
чрез стихове казвам, когато обичам. 




Още поезия от нашия блог:

Българска любовна поезия

Една цигара и чифт устни... Поезията на Ели

 

WishBOX – Мечти в действие!