Вход



Когато съм слънце и вятър... Поезията на Меги



Публикувано на: 22.03.2014

Подбрал: Василена Василева

 

Знаем, че обичаш да пишеш, свириш, танцуваш, рисуваш графити, пееш, снимаш... Пиши ни и ни покажи как обичаш да се изразяваш и може да попаднеш в нашия блог!

 

Днес WishBOX ти представя четири от страхотните творби на Миглена .......

 

Миглена ни изпрати някои свои произведения, с които я почувствах много близка, тъй като и аз самата пиша подобни неща. На моменти дори си мислих, че съм чела тези творения.

Меги обича да пише, както поезия така и проза, да посещава нови места, да рисува, да снима. В момента тя е на 24 години, като образованието й е съвсем различно от интересите й – археология.

 

Ето и прекрасните й творби. Прочети ги и дано те омагьосат и усмихнат деня ти.

Друга поезия от Меги можеш да четеш ТУК.

 

 

Когато

 

Когато съм слънце и вятър,
когато светулки блестят.
Свободна като птиче ято,
а дъждовни капки ръмят.
Когато съм шепот в листата,
горски къпини и ален мак.
Когато е бледа зората
под бели облаци за похлупак.
Когато е тихо небето
и златни листа завалят.
Когато е есен и на полето
и зрели жита не шумят.
Когато цикадите млъкват
и всеки щурец е заспал.
Когато съм бяла слана
и зимен вятър завилнял.
Когато съм розова пъпка
и яркозелена трева
И всяка твоя е моя стъпка,
тогава отново ела.

 

 

 

 

Свобода

 

Нощите са тъмни и безкрайни

завъртяна в твоята вселена.

Песъчинка в нечий океан,

носеща се бавно, уморена.

 

Стъпките една след друга

кратко се разтварят в тишина.

В моята реалност - изкривена,

плод на самозвана свобода.

 

В моравите на спомени заровен,

полските цветя разнасят аромат.

Златен лист над мен отронен

носи се във вихрен танц на акробат.

 

Гласът на хиляди цикади

далечен преминава покрай мен.

Те пеят свойте нощни серенади

и в този миг светът е съвършен.

 

 

 

 

 

Посветен

 

Приютен в полето от мечти,
си слушал неведнъж -
цикади пеят привечер,
скрити нейде в загоряла ръж.
Ръка протягал надалеч,
си дирижирал с тихия ветрец
симфония достойна
за най-пленителен певец.
На тънки нишки
майсторски си вплитал
фантазия с небесна красота,
да я принесеш във дар
на нея -
лекокрила фея -
кралицата на твоята душа.

 

 

Като изгрев край море

 

Понякога е празно, не сънувам,
не си представям и небе.
И бавно, монотонно плувам
в различни чужди светове.

И често сутрин те будувам,
като изгрев край море.
И с всяка чайка отпътувам,
а всеки прилив ме зове.

Понякога е тъмно и тъгувам
и е тихо и не е.
Само в мислите си чувам,
далечен спомен да зове.

 

 

Още поезия от нашия блог:

Българска любовна поезия

Една цигара и чифт устни... Поезията на Ели

Бъди щурецът ми в студена зима... Поезията на Дани

 

WishBOX – Мечти в действие!