Вход



Похабен, но съвършен 10-годишен диван



Публикувано на: 21.04.2014

Автор: Десислава Докина

 

Понеделник е. Събудих се 2 часа преди да звънне алармата, което е доста странно явление за понеделник сутрин... и за мен.

С леко премрежен поглед първото нещо, което зърнах беше диванът в хола.

Странно е как в забързаното ежедневие не обръщаме никакво внимание на вещи, които използваме ежедневно. А точно тази сутрин погледнах с други очи на тази толкова простовата и често използвана вещ – диванът в хола.

Той – диванът не е същият, какъвто го помня като нов. Дамаската от тъмно кафява е станала почти бежава ... а на местата, които се виждат най-много е станала особено бледа и изтъркана.

На облегалките за ръце виждам дупчица от цигара.

По-зоркият поглед върху дамаската би открил тук-там и петна, получени в следствие от различни инциденти (но от веселите)

И в момента, в който започнах истински да се самообвинявам и да се вайкам как съм допуснала да се похаби така този диван ... дали не можеше да го запазим по-новичък за по-дълго време, МЕ ОЗАРИ ПРОЗРЕНИЕТО...

 

Има нещо по-ужасно и грозно от остарял и пролинял, 10-годишен диван. И това е: НОВ, СЪВЪРШЕН И НЕИЗХАБЕН 10-годишен ДИВАН!

Много по-важни са ми моментите, благодарение на които е станал такъв, отколкото самото състояние на самата вещ.

 

И би трябвало да съм щастлива от начина, по който изглежда. Защото на този диван са седяли безброй пъти важни за мен хора. Седяла съм и аз и семейството ми.

В днешно време "обкръжени" от стотиците ни сменящи се "приятели" във фейсбук, сякаш пропускаме, че дълбоките и ценни връзки се градят с времето и да имаш такава избледняла вехторийка във всекидневната, всъщност е благословение и може само да те радва.

...Защото, както се казва в една реклама, която напоследък въртят по телевизията: за какво са ти спомени, ако няма с кого да ги споделяш.

Благодарна съм, че сме прекарвали толкова споделени вечери със семейството ми и приятелите ми, седейки на дивана. Благодарна съм дори за истинската дупчица от цигара, защото и тя ми напомня за важен за мен човек и за дългите и забавни нощи, прекарани заедно.

 

Защо отделих толкова много от своето и от твоето време...да ти говоря за дивана ми в хола?!

 

Всъщност не той е важният! Искам да изкажа благодарност, че в дни като днешните, когато хората улисани в грижи и тревоги не обръщат внимание на чувствата, емоциите, състоянието на духа; във времена, в които хората стесняват все повече кръга от приятели (говоря за инстинския и реален, а не за виртуалния, в който „приятелите” се роят), Бог ме е дарил със сплотено и задружно семейство и истински приятелства, които ме радват всеки ден... не само на 14ти февруари, 8ми Март, по Великден или Коледа.

Благодарна съм, че диванът ми е пролинял и грозен, защото е бил използван.

И като се замисля, в този си вид ми изглежда доста по-красив от новите, лъскави и скъпи мебели. Несъвършен, но все така използван от любимите ми хора.


Ден след ден, година след година.

 

WishBOX - Мечти в действие!