Вход



Радостина Диловска: Какво е да учиш философия?



Публикувано на: 22.05.2014

Автор: Пирина Касапинова

Днес ще те срещнем с едно чудновато момиче, което все пак ходи по същата земя, по която и ти. Радостина Диловска ни разказва повече за Философията, кандидатстването в университет и...другата страна на нещата. Тя успява да съчетае ученето с изкуството като първото се случва в университета, а второто в нейната фейсбуук страница: Луна Аструм.

От въпросите, които зададохме към нея можеш да научиш много, а ако те заинтригува, можеш да задаваш още питанки в коментарите.

 

1. Кога усети себе си като напълно сигурна в това, което желаеш за следваш?

Бях на 17... странното е, че бях съвсем отдалечена от действителността, заровила нос в книгите и книги в къдриците си. И все пак вярвах, че от това мога да направя действителност. Не мисля, че някога съм била напълно сигурна. Не мисля, че и някога си го бях признавала преди да започне следването ми. Нещата просто се случиха – хем естествено, хем с много пот и сълзи.

А сега нещата стоят така – това, което искам да работя няма пряка връзка с философията, но знам, че ще ми бъде от помощ.

 

2. Какво учиш? В кой университет?

Философия в СУ.

 

3. Защо Философия?

За да се науча как да пресявам ценните думи от разтегнатите локуми. За да намеря начин да ги намирам, когато ми трябват и да замълча, когато трябва.

 

4. Определяш ли избора си на специалност като правилен за теб самата?

Труден въпрос... имаше време, в което бих казала „да, със сигурност“. И такова, в което отговорът би бил абсолютно не. После разбрах, че нищо не мога, а и не бива да абсолютизирам, затова останах с „може би“. Както и да гледам на нещата, благодарна съм за това, което съм научила по пътя към кандидатстването, защото се научих да се боря за себе си с някой друг. Благодарна съм и за това, което научих като студент, защото то е – как да се боря и със себе си... отново за себе си.

 

5. Опиши университета си с 5 думи.

Бележка: първите три думи важат само понякога.

Предизвикателство, твърде лесно, безсъние, библиотеки, порастване.

 

6. Кой беше твоят пръв помощник при кандидатстването?

 Аз.

 

7.  Защо остана да учиш в България?

Защото вярвам, че тя заслужава да се борим за нея. Защото идеалистът в мен е убеден, че ще успеем. Защото съм възпитана с обич към родината си и искам да отгледам децата си със същото – не от разстояние, а от една длан разстояние до планинините и всичко планинско, до липите, до ожулените колене и изпочупените колелета, до рафтовете със стари книги на баба ми, до уличните музиканти и до графитените улици. Да, това можеше да се случи, дори да бях заминала, но аз останах, не защото няма да мога да се върна след това, а защото не исках да се отделям от него.

 

8. Съжаляваш ли за избора си и защо?

Ако сега избирах какво да уча, може би нямаше да бъде философия. Но ако наистина съжалявах, щях да прекъсна и да сменя специалността. Не поставям решението си в графата нито на правилния избор, нито на грешките. Както вече казах, научих се да се боря... и никога не бих могла да съжалявам за това.

 

9. Разкажи ни малко повече за Luna Astrum.

Luna Astrum търся всеки ден. Изграждаме се една друга – аз, чрез творчеството си и творецът, който е тя, тя – чрез човекът, който съм аз. Все още я опознавам и се надявам никога да не й видя границите.

Луна се смее като обезумяла, пише, търси прямота в думите си, снима, оглежда се за малки детайли, опитва се да ги улавя, вдъхновява се от бизони, дървета, планини и снегове.

Древни племена са вярвали, че всеки човек има “bush soul” и тази „дива душа“ е въплъщение да диво животно или дърво... Луна е боабабът, който ми се иска да нарека своята „дива душа“ и птицата във клоните му, която го разтърсва. Затова Луна си има и Авис. Луна е всичко – рисуване, фотография, музика. Авис е пищещото й аз – неопитен поет, но поет... прозаик, търсещ правилните думи – достатъчно просто и достатъчно малко. И свободна душа, която си има и клетка, но не й вижда преградите...

 

10. Какво искаш да работиш "като пораснеш"?

 Искам да пиша гениални книги. И да съм достатъчно скромна, разбира се. ( :D Не се шегувам за гениалността! )

 

11. Какво би казала на онези, на които им предстои кандидатстване?

 Вярвай в себе си.

 WishBOX - Мечти в действие!