Вход



Списък с мечти - или малък съвет как да промениш живота си!



Публикувано на: 05.07.2014

Автор: Ния Калейчева

Преди няколко дни най-сетне реших да се заема с пролетното почистване из вкъщи и по-конкретно се бях амбицирала да направя азбучна подредба на всичките си книги.

Та, ето как се озовах заобиколена от хвъркати снопчета прах, осветени от слънчевите лъчи, и купчини с книги, клатушкащи се на две-три глави по-високо от мен. Някак неусетно времето летеше, а почистването и подреждането бързо се озоваха на заден план, тъй като се впуснах в носталгични спомени, свързани със старите романчета, които по-скоро прехвърлх наляво и надясно отколкото подреждах. Отгръщах тук и там по прегънатите страници и препрочитах цитатите, които някога съм била отбелязала. Някои ми изглеждаха глупави, дори се чудех защо ли са ми направили впечатление, други ми носеха нови и нови прозрения, а на трети просто искренно се разсмивах. След около един-два часа най-сетне бях стигнала до Б, когато извадих "Богат, беден" и се възмутих на окаяното й състояние. По видът й си личеше, че навярно я бях чела на морето, тъй като повечето от страниците имаха вълнообразен вид, а бели линийки от набраздената сол се пресичаха неравно през средите им. Разлиствах страниците, ядосвайки се на себе си все повече и повече, когато ненадейно попаднах на няколко листа от тетрадка. Любопитството ме загриза и нетърпеливо разгърнах намачканата хартийка, а на най-горния ред с главни и удебелени букви се пъчеше надписа:

 

1000 неща, които да направя преди да умра...

 

Обвзе ме внезапно недоумение. Изобщо не си спомнях някога да съм писала подобно нещо, но с напредването на списъка четях една след друга мечтите си - и глупавите и истинските, онези които придаваха смисъл на живота ми. И така, както си четях осъзнах колко много ми се живее, а колко малко от цифрите всъщност бях отметнала. Внезапно ме озари прозрението, че не искам да съм като двамата старци от филма "Ритни камбаната с финес", а напротив - исках да живея живота постепенно. Да вкуся всяко преживяване на по-малки хапки и да му се насладя колкото се може повече, а не да погледна назад и да осъзная в последния момент колко много съм изпуснала.

За жалост обаче, точно това се случваше. Вярно е, че докато си в гимназията е най-важно ученето, защото в крайна сметка до голяма степен то определя началото на истинския отговорен живот на възрастните. Аз обаче се бях средоточила именно върху него, ала къде изоставаше останалото? Как щях да разбера какво искам от живота, ако не съм поживяла, ако не познавам истински реалността?!

Гледах в листа и четях за онова, което искам да направя, а безбройните празни кутийки, обозначаващи безкрайния път до щастието ме отчайваха. Беше жалко чувство на безпомощност и самота, чувство за безвъзвратността на пропиляното време. А най-лошото беше, че дори не бях успяла да измисля 1000 неща, а само 187. Въпреки това осъзнах, че не можеш да седиш и да чакаш живота да те застигне и да ти се случи нещо вълнуващо, когато всъщност седиш отсрани и само наблюдаваш или пък просто се носиш по течението към неизбежния край. Затова тогава си дадох обещание: Без повече чакане!!! 

Съветвам те да си направиш тази услуга и ти! Изготви си списък, направи нещо вълнуващо, поживей, и най-важното - усмихни се! Започни със сто неща, защото веднъж щом седнеш, уверявам те белият лист става плашещ. Може да се случи да ти се завие свят, защото щом започнеш да си поставяш цели, изведнъж светът започва да изглежда необятен. Щом се въоръжиш с химикалка и лист, с помощта, на които да градиш и рушиш светове, пред теб се отварят безброй врати, а необятността започва да изглежда плашеща. Ако в началото не можеш да измислиш много, не се притеснявай, но това означава, че наистина имаш нужда от този списък, защото все още не си си дал сметка какво е да се живее. Потруди се и ще видиш, че дори и да ти отнеме повечко време, щом завършиш списъка ще осъзнаеш, че имаш по-ясно виждане за живота си. Ако пък си от другия тип хора и за около двадесет минути успееш да запишеш стоте неща, то значи наистина знаеш как се живее и от там следва да си поставиш цел да запишеш още и още, а после и да действаш! И най-важното - не забравяй за списъка, както бях направила аз, а го използвай, за да сбъднеш мечтите си!

 

А сега пишейки това и пред теб се заклевам да изпълня всичко от списъка, за да мога в последният си ден да отметна последното предизвикателство:

"Живях пълноценен и щастлив живот и изживях всичко от този списък и всичко, което някога съм искала извън него!"

Защо не опиташ и ти?

 

П.С.

И все пак, ако искаш можеш да отделеш два часа, за да гледаш "Ритни камбаната с финес" - филмът си заслужава. А при повече свободно време, когато си почиваш от приключенията в списъка, ако искаш прочети и "Богат, беден", тъй като и там става въпрос за сбъдването на мечтите.

А после не забравяй и да споделиш своето мнениe!

WishBOX - Мечти в действие!