Вход



Драгомира Угринова: Какво е да учиш медицина?



Публикувано на: 02.10.2014

Автор: Пирина Касапинова

 

Здравейте уишбоксъри! Може би това интервю засяга повече онези от вас, които точно в момента се справят трудно или не чак толкова с дилемата на кандидатстудентстването, но Драги е един изключително интересен човек, който може да внесе малко повече цвят в живота на всеки, затова останете с нас и разберете малко повече за нея и изборите в живота, когато си на 20!

 

В кой университет учиш?

Уча в Софийски университет „Свети Климент Охридски”.

 

Каква специалност?

Медицина.

 

Как я избра?

Мисля, че не аз я избрах, а по-скоро тя избра мен. Имах период на лутане между изкуството и науката. Беше труден период на колебание, но окончателният избор беше медицината.

 

Доволна си или съжаляваш за избора си?

Предстои ми втора година в Университета. До момента не съм съжалила и за миг за избора нито на университет, нито на специалност. Няма да съм честна пред себе си, ако скрия обаче, че е имало моменти, в които съм се питала дали ще се справя, дали не е прекалено трудно за мен, дали наистина това е моето призвание... Това са въпросите, съпътстващи всяко следване. Това са моментите, които каляват характера. И да – в един миг се страхувам, в следващия вярвам, че нищо не може да ми се опре. И с всеки път, в който се спъвам, след ставането вдигам още по-високо глава.

 

Кой беше най-големият ти помощник при кандидатстването?

Учителите ми от гимназията. Дълбок поклон пред тях. За някои съученици те бяха секирата, но за мен те са трамплин. Благодарение на старанието, което полагаха и любовта, с която ни обгрижваха, за мен периодът на кандидатстването беше много различен от същия за всеки, кандидатстващ медицина. В крайна сметка постоянството, което бях проявила през целия гимназиален курс, ми се отблагодари. Не беше нужно да съм денонощно над учебниците или да се превръщам в кълвач. Кандидатствах само в един университет, приеха ме от раз и така спестих много главоболия, пари и време на мен и родителите ми.

 

Опиши университета си с три думи.

Ха-ха: древен и модерен едновременно, а също перспективен.

 

Опиши себе си с три думи.

Оптимист, разсеяна, впечатляваща се (от малките неща).

 

Коя е най-голямата ти страст?

Изкуството и пътуванията. Изкуството в пътуванията, а и пътуванията в изкуството.

 

Как успяваш да я съчетаеш с ученето?

Никога не ми е и минавало през ума да остана ограничена само в рамките на следването си. При всяка възможност ходя на театър, крада си време да порисувам или да майсторя разни нещица. През уикендите и ваканциите хващам влака и заминавам нанякъде. Съчетаването на ученето с останалите неща, които обичам да правя, би било трудно, ако не обичах ученето. А аз и него обичам. И как да не го обичаш, когато можеш да си рисуваш в скицника сърце (ама като от учебник по анатомия), докато пътуваш с влака към къщи.

 

Какво би казала на кандидатстващите тази година?

Да не се шашкат! Да правят, каквото трябва, но бавно и спокойно, да не гонят срокове и да вложат сърце. Само когато нещата се правят с желание, те се получават лесно. Хем да ти е приятно, докато се подготвяш, хем да си се надуваш съвсем заслужено, когато вече си приет.

WishBOX – Мечти в действие!