Вход



Астрономията ни свързва най-силно... Разказите на слънчевата Михаела



Публикувано на: 04.10.2014

Михаела "Слънчева" Т. е на 14 години и учи в ЕГ "Пейо Яворов", град Силистра. Вдъхновяват я музиката, най-добрите й приятели, природата и науките - главно биология, физика и астрономия. Не може да се спре на любима книга, но "451 градуса по Фаренхайт" и двете книги за "Грийн Таун" на Рей Бредбъри са й много близки до сърцето. Любимите й поети са Смирненски и Буковски.

 

Прочети в оригинал какво още ни каза тя за себе си: 

"Обичам да снимам. Понякога излизам сама, за да чета и да щракна няколко кадъра. Имам сполучливи, но нямам фотоапарат и това малко ми пречи, защото не винаги камерата на телефона може да направи хубава снимка.
Наричат ме Слънчева. Говорех с един приятел по телефона и той ми каза, че съм много позитивна и Слънчева личност. И от там - вече не е прякор, а име. Той пък стана Звездичест и в очите му наистина виждам звезди. 
Науките са моя голяма страст. Дори се записах на кръжока по физика в гимназията. ("Изкуството и науката не се съчетават. Те бягат едно от друго, защото, когато се слеят, се получават атомни бомби с гениален мозък, с извратени идеи и със знания как да ги осъществят" - Рин Ямамура)
Много искам да успея в сферата на литературата, защото веднъж усетя ли вдъхновението, аз започвам да Горя. А както казва една позната, за да си Човек, трябва да Гориш. Писането ме изпълва с огън и пеперудите в стомаха ми се събуждат. Понякога ги мисля и за цели дракони." 

 

почти-история #4

 

Помниш ли? Лежахме на Поляната на многото одеала, зъзнехме (беше Януари все пак), ядяхме пръчици и шоколад и се смеехме на глупавите си изказвания, защото сме добри в това, знаеш. Гледахме звездите и търсехме К (метеори, добре че ми каза, защото не знаех), но аз винаги ги изпусках. Бях неадаптирана от айдемирските светлини или Луната, главно. Обаче онзи астероид го видяхме, от средата на небето и май продължи отвъд хоризонта.
Мърморехме колко ни пречеха работещите крушки и ни се искаше токът да спре, за да виждаме всичко по-ясно. 

И ето, тринадесети Юли, а аз пиша на две работещи крушки в спалнята, пък Деленките тънат в мрак. Зловещо е. Гробищата май са по-осветени. До около 2am поне и `Флаш`работеше и зелените блокове се виждаха, но вече не.
Чак ме е яд, че не си тука, можехме да си говорим през прозореца като преди. Да търсим съзвездията (а аз поне да се мъча да ги разпозная, тебе те бива повече), да обсъждаме шегите си или поне опитите за такива и да се мъчим да не събуждаме никого, но безуспешно. И да отлагаме заспиванията си с час(ове), разбира се. Помниш ли, опитвахме се да не заспиваме преди да видим изгрева миналата година през Април.
Будуването на мен ми се получаваше само на наблюденията, пък на тебе постоянно. Персеидите... нищо не видяхме, само се изпонамокрихме и се радвахме като петгодишни на светкавиците ('Дъжка пръсд', Коко от Баница ни научи на тези изрази). Но пък изгрева, боже, той беше един път!
Астрономията ни свързва най-силно. Нашата звездна мечта.
(Помниш ли спътниците?)


------------------------------------------------
Общо взето, не ми се спеше, нямаше ток, музата ме фрасна с тухла, пък небето беше суперско, с изключение на един мъничък облак. И заспах в 4 сутринта, навън беше почнало да се съмва лекичко. Не исках да заспивам пък. Ама ме боляха очите вече. И изгревът не се вижда от моята стая.

 

Можеш да разгледаш блога на Михаела и да прочетеш още нейни разкази тук. Успех, Слънчева! 

 

Знаем, че обичаш да пишеш, свириш, танцуваш, рисуваш графити, пееш, снимаш... Пиши ни и ни покажи как обичаш да се изразяваш и може да попаднеш в нашия блог! 

 

WishBOX – Мечти в действие!

 

Ако ти се чете поезия в нашия блог:

Една цигара и чифт устни... Поезията на Ели

Бъди щурецът ми в студена зима... Поезията на Дани

Нощна птица прелетя... Поезията на Ава