Вход



В цитати… Джек Лондон



Публикувано на: 05.10.2014

Автор: Яна Неделчева

 

Джон Грифин Лондон, американски журналист, новелист, писател на къси разкази и активист, по-познат като Джек Лондон е един от първите писатели на художествена проза, който става световно известен и забогатява заради творчеството си.

 

„Предпочитам да съм пепел пред прах.
Предпочитам искрата ми да изгори в ярък пламък, вместо да бъде задушена от гниене.
Предпочитам да бъда великолепен метеор, всеки мой атом прекрасен блясък, пред заспала и постоянна планета.
Функцията на човека е да живее, не да съществува.
Не бива да губя дните си, опитвайки се да ги удължа.
Трябва да използвам времето си.“

 

За него писателят и историк Дейл Уолкър пише:

 

Истинската силана Лондон бяха кратките истории… Истинският гений на Лондон беше в кратката форма, 7500 думи или по-малко, където потокът на изображения в неговия изобилстващ от живот мозък и вродената сила на дара на повествованието бяха едновременно ограничени и освободени. Историите му, които са по дълги от магическите 7500 думи като цяло – но определено не винаги – биха могли да използват малко редакция.“

 

Някои от най-известните му творби са:

„Дивото зове“

Убий или ще бъдеш убит, изяж или ще бъдеш изяден – такъв е бил законът и той се подчиняваше на неговата повеля, достигнала до него от безкрая на времето.

 

 „Белият зъб“

Животът достига връхната си точка, когато осъществява в най-пълен размер онова, за което е предназначен.

 

„Морският вълк“

Знаете ли, че единствената цена, която животът има, е цената, която той сам си придава? Разбира се, и тази цена е преувеличена, тъй като животът е по необходимост пристрастен към себе си.

 

„Мартин Идън“

Аз искам да остана верен на себе си и не желая да подчинявам вкусовете си дори на единодушната присъда на цялото човечество.

 

Джек Лондон е роден 12 януари 1876г. в Сан Франциско. Мъжът, който го отглежда и чието е фамилното име Лондон не му е биологичен баща. За такъв се смята астрологът Уилям Чейни. Когато Джек научава това и се опитва да се свърже с Чейни, той го отблъсква и заявява, че няма нищо общо с него или майка му.

 

„Да дадеш кокал на куче не е великодушие. Великодушие е да си разделиш кокала с кучето, когато си също толкова гладен, колкото и него.“

 

Писателят минава през много трудности през живота си и изпитва голяма част от нещата, за които пише, на собствен гръб. Сменя много пъти професията си, местожителството си и се жени два пъти. За него писането винаги е било начин за изкарване на пари, за преживяване.

 

„Животът не е въпрос на това да имаш хубави карти, а понякога на това да изиграеш лошите карти добре.“

 

Има голям дебат около смъртта на Джек Лондон, която се е случила на 22 ноември 1916 година. Според много той се е самоубил, въпреки че в смъртния му акт пише, че е починал от уремия.

 

„Когато човек отслабва, той става по-малко податлив на страдание. Има по-малко болка, защото има по-малко какво да го боли.“

 

Независимо от всичко, Джек Лондон остава един от най-почитаните и известни американски автори, с наследство от над 50 книги и около 200 разказа.

 

WishBOX – Мечти в действие!