Вход



В цитати... Исак Нютон



Публикувано на: 19.10.2014

Подбрал: Ива Цолова 

 

„Геният е постоянство на мисълта, съсредоточена в известно направление.”

 

Роден на 25 декември 1642 в Улсторп при Колстъруърт и починал на 31 март 1727г. в Лондон,Великобритания, той отдава живота на работа в направления като физика, математика, астрономия и алхимията.

 

„Ако виждах по-далеч, то е защото стоях на раменете на гиганти.”

 

Сред многобройните проблеми, които изследва Нютон, са разлагането и природата на светлината, скоростта на звука, охлаждането, произходът на звездите, хронологията на Библията, природата на Светата Троица.

 

„Строим твърде много стени и недостатъчно мостове.”

 

Той конструира първия действащ рефлекторен телескоп и развива своя теория за цветовете, основана на наблюденията на разлагането на бялата светлина с призма.

 

„Човек може да си представи неща, които са грешни, но може да разбере само тези, които са верни.”

 

През 1684 година Исак Нютон публикува „De Motu Corporum“, която съдържа в начална форма Законите за движение. В нея той обосновава теоретично Закона на Кеплер, според който планетите в Слънчевата система се движат по елиптични орбити.

 

„Грешките не са в занаята, а в занаятчията”

 

Исак Нютон формулира и закона за всеобщото привличане, като използва за него латинската дума „gravitas“ („тегло“), от която идва и българската форма „гравитация“. 

 

„Мога до смятам движението на небесните тела, но не и лудостта на хората.”

 

Интересът му към алхимията произтича от връзката му с Хенри Мор и Кеймбриджките платоници и е свързан основно с опити за откриване на Философския камък и еликсира на безсмъртието. 

 

„Гледам на себе си като на дете, което, играейки си на морския бряг е намерило няколко по-обли камъчета и по-шарени раковини, отколкото се е удало на другите, докато в същото време пред мен се е простирал неизследван безбрежният океан на истината."

 

Няма как да не обърнем внимание и на историята с ябълката, с която започнахме. Вероятно тя води началото си от разказа на един съвременник на Нютон, Уилям Стъкли, който в неговите „Спомени за сър Исак Нютон“ възпроизвежда един разговор с учения в дома му в Кенсингтън на 15 април 1726. Тогава Исак си спомня как му е дошла на ум идеята за гравитацията. Това станало при падането на една ябълка, докато той се бил замислил нещо. Запитал се защо ябълката пада винаги перпендикулярно на земята, същевременно не се отклонява настрани или пък нагоре, а винаги сочи центъра на Земята. Историята се среща и при други автори, но днес се счита, че вероятно е измислена от самия Нютон по-късно, за да покаже как и най-ежедневните неща са го вдъхновявали.

 

WishBOX – Мечти в действие!