Вход



В света беше останала само тя... Разказите на Жени



Публикувано на: 25.10.2014

Снимка: Иванка Янева


Подбрал: Росица Митрева

 

 

Жени Янева е мечтател, писател и много повече от запален читател. Тя е на 13 години, живее и учи в София. Вярва, че всеки човек на този свят се ражда с някакво признание, с мисия, която трябва да изпълни по време на краткия си живот; така че колкото по-рано узнае той каква е неговата цел, толкова повече време ще има да я изпълни.

 

Тя решава да си направи блог и да сподели вдъхновението си с останалите. Прочети сам какво ни разказа тя за себе си...

 

„Решителният ден дойде, когато участвах в един конкурс с разказ. Като показах "творението" си на най-близките ми хора, някои от тях се трогнаха до сълзи и точно тогава беше моментът, в който за пръв път изпитах истинска гордост. По-късно показах разказа и в блога си. Дотогава не бях публикувала никакви мои размишления в него, поради причината, че бях твърде срамежлива какво ще кажат хората. Но с този ден всичко се промени и събрах смелост да споделям нещата, които ме вълнуват, без значение дали ще се харесат на читателите ми или не.

 

Обичам да снимам и смятам, че не съм толкова зле в това. Танците и музиката също са едни от неизброимите ми хобита, обгръщащи ме през почти цялото време. Но повече от всичко обичам да мечтая и винаги си намирам оправдание, за да го правя малко повече :)”

 

 

Прочети един от разказите на Жени:

 

 

…От колко ли време тя се луташе из калните улици, мокра до кости, без чадър на проливния дъжд. Ориентирането никога не й е било сила и ето я сега – търсеше колата си, но явно нямаше да я открие скоро.

Капки вода се стичаха по лицето и косата й, дрехите и бяха мокри, а обувките – подгизнали. 

Момичето съзря шарен навес на една от сградите наоколо и отиде под него, за да се скрие. Чак сега усети, че е задъхана, сякаш е тичала през цялото време, което беше съвсем възможно.

Намираше се точно пред входа на цветна постройка, която й изглеждаше позната, сякаш е минавала оттук вече.  Настани се пред вратата с нагласата да изчака тук докато дъждът не спре и после отново да тръгне разсеяно по улиците. 

Извади от джоба на дънките си телефона и слушалките си, надявайки се слоят дрехи да ги е предпазил от водата, но за жалост и те не бяха оцелели в бурята.Зачуди се какво да прави докато чака – нямаше други идеи освен да слуша музика или да свири – не намираше вдъхновение в нищо друго освен в това. Не можеше да рисува, пък и не искаше, на няколко пъти се бе пробвала да пише, но опитите й бяха безнадеждни. Единственият талант, който имаше, беше свиренето на китара. И пеенето донякъде. Понякога пишеше песни, но нито една от тях не бе добра според нейните виждания.

Заслуша се – не се чуваше нищо друго освен трополенето на дъжда по покривите на околните постройки и виенето на вятъра. Шумоленето на пороя накара слуха й да се изостри, а тялото й – да изтръпне.

Изведнъж от безнадеждната ситуация, в която беше изпаднала, тя се намери в нов свят… в света на вдъхновението, където звуците от бурята оформиха в главата й мелодия, натрапчива и запомняща се – с други думи – различна, от тези, които беше писала преди. Веднага усети, че това ще бъде пробивът й от застоя, в който се намираше.

Странно чувство обзе ума й – тя се изправи, събу обувките си, от които течеше вода и излезе от цветния си подслон. Закрачи по средата на улицата, точно под дъжда, но той вече не й правеше впечатление. Тя ходеше бавно и се наслаждаваше на момента, като през цялото време тананикаше мелодийката, за да не я забрави.

Много хора я поглеждаха с неодобрение, но нея не я интересуваше. В света беше останала само тя – сама, но въпреки това щастлива.

 

Странно е как понякога и най-малкото нещо може да те направи щастлив…

 

Можеш да научиш и прочетеш повече за Жени от нейния блог.

 

Знаем, че обичаш да пишеш, свириш, танцуваш, рисуваш графити, пееш, снимаш... Пиши ни и ни покажи как обичаш да се изразяваш и може да попаднеш в нашия блог! 

 

WishBOX – Мечти в действие!

 

Ако ти се чете поезия в нашия блог:

Една цигара и чифт устни... Поезията на Ели

Бъди щурецът ми в студена зима... Поезията на Дани

Нощна птица прелетя... Поезията на Ава