Вход



Склонността за потвърждение или как сами се проваляме



Публикувано на: 03.11.2014

Aвтор: Ния Калейчева 

 

Наскоро случайно попаднах на доста противоречивата книга "Поръчки към вселената". Казано накратко, в нея става дума за това как хората сами могат да си помогнат чрез позитивното мислене, което изпраща невидими сигнали до всеобхватната енергия на вселената. В замяна тя отвръща като превръща позитивните мисли в истина. Повечето хора, а по-специално, песимистично настроените нихилисти на света, гледат с презрение на верността това твърдение. Само че аз не съм съгласна с тях.

 

Подобно на безбройните други книги за самопомощ, и "Поръчки към вселената" не се отличава с особена литературна ценност или пък с високо ниво на истинност. Едва ли много от нас биха се вързали на твърдението, че е възможно да се излекуваме от рак, СПИН, Aлцхаймер... само ако безпределно вярваме и искаме да сме добре и насочваме позитивните си сигнали към вселената, чиято безрезервна енергия в замяна ще ни се отзове на помощ. Общо взето това  е философията на тази "гениална" книга. В цялата тази работа обаче е заложена една безспорна истина...

 

 

 

В психологията съществува така наречената концепция за склонността за потвърждаване, на английски по-познато като: confirmationbias. Това е термин, обозначаващ научно-доказаната склонност на хората избирателно да подбират само определена информация, която вече е в подкрепа на техните строго определени вярвания. В резултат, ние всички действаме, така че да сме в съгласие с нашите установени вътрешни нагласи. Казано по разговорному, ние хората сме "като кон с капаци, просто едни упорити магарета". Или както е обобщил Бай Ганьо, "Човещинка!".

(Да, позволено ти е да се смееш. Това си е една съвсем обикновена защитна реакция, типична за всеки един от нас, който току що е научил нещо неудобно за себе си.)

 

За да потвърдят тази теория, поведенчески психолози и специалисти по социална психология, провели редица експерименти и достигнали до заключение, което аз ще илюстрирам със следния пример:

 

Да кажем, че утре имаш важна презентация в училище пред целия ти клас, учителя и още един проверяващ. Само че още отсега ти е изключително нервно, защото знаеш, че имаш сценична треска и щом излезеш ще почнеш да се потиш, да заекваш и ще забравиш всичко важно. И за капак на всичко, трябва да говориш само на английски. За да се справиш добре най-вероятно трябва просто да седнеш, да забравиш за всичко за няколко часа и да си направиш подробен план на това как ще протече всичко и дори да изрепетираш няколко пъти пред огледалото речта си. Да, знаеш, но всъщност решаваш, че тъй като така и така неизбежно ще се притесниш щом излезеш, няма смисъл просто да си губиш времето в излишни приготовления. По-добре просто да се приключва цялото това мъчение. На следващия ден излизаш и се случва точно това, което си си представял, но поне се утешаваш с факта, че ситуацията е била неизбежна, че света е такъв, какъвто е и какво ли още не... Истината обаче е, че, благодарение на предрасъдъците ти, ти самичък си се обрекъл на провала си още от предишния ден.

 

Оказва се, че ние сами градим реалността си! Колкото повече се оповаваме на предубеждеията си, толкова повече предричаме собствените си действия и действаме, за да се подчиним на неуморното ни подсъзнане. И за да се върнем към "Поръчки към вселената", отговорът към това да се справяме по-добре в живота не е да се стремим вселената да получи посланието ни, а е в самите нас. Позитивното мислене в действителност ни помага, за да променим нагласите си, да виждаме света от добрата му страна и да не се обричаме сами на провал. Пътят към успеха не се крие в необятната вселена, а в самите нас...

 

 

И следващият път като имаш презентация, запомни и си повтаряй: "Аз мога! Аз мога! Аз мога!", а после седни да си научиш.

 

 

WishBOX - Мечти в действие!