Вход



Какво се случва, когато учител решава да прекара ден в обувките на свой ученик



Публикувано на: 19.11.2014

Автор: Яна Неделчева

 

Американска учителка провежда експеримент, в който следи двама ученика за два учебни дни и прави всичко, което и те, живеейки живота на един гимназист. Ето какво казва, че би променила в уроците си след това преживяване. 

 

Почти всеки ученик може да си спомни поне един момент от живота си, в който е мразел училището. Дали защото е изнемогвал от домашни, дали часовете са били твърде натоварващи, или отношението на учителите - нетърпимо, е все едно. Важното е, че има много неща, които могат и трябва да се подобрят в образователната система, не само у нас, а и във всички други държави. Но как един учител да разбере какво не е наред, за да го поправи, ако няма информация от гледната точка на ученика?

 

Следният експеримент е проведен от американска учителка с 15-годишен опит в преподаването и е пример за това колко е лесно да разбереш какво не е наред с една ситуация и да се опиташ да я промениш.

 

Алексис Уигинс пише: „Чаках 14 години да направя нещо, което трябваше да сторя още първата си година като учител: да проследя един ученик за един ден. Отвори ми очите и ме накара да пожелая да можех да се върна във всеки клас, който съм учила и да променя поне десет неща – оформлението, учебния план, проверките за разбиране. Почти всичко!“

 

Има три основни неща, които тя е научила от това преживяване:

 

#1 – „Учениците седят цял ден и седенето е изтощително“. Алексис би въвела редовна разтяжка по средата на урока, баскетболен кош на вратата и повече активни дейности за ученика в часовете.

 

 

#2 – „Гимназистите стоят и слушат пасивно в около 90 процента от часовете си“. Ако можеше да промени досегашната си практика, учителката би използвала таймер, за да не говори твърде много, би започвала всеки час със дискусия на въпросите на учениците, каквото и да са те, и би провеждала мини-уроци по групи след лекциите, обвързани с обсъждане, игри и презентации.

 

 

#3 – „Чувстваш се като досада цял ден“. Учителката чувства, че начинът, по който са третирани учениците, карани да мълчат, мъмрени и дори понякога подигравани, създава бариера между ученик и учител и не спомага за процеса на учене. Нещата, които би променила са: би си създала правило за комуникация без сарказъм и би помолила учениците да я държат отговорна за това. Би предлагала пет-минутен период в началото на тестовете само и единствено за въпроси, за да не се прекъсва процеса и за да не се повтарят едни и същи въпроси. И накрая, Алексис би използвала опита си като майка, за да третира учениците с любов и търпение и да създаде изгради доверие с тях.

 

 

 

Това са някои от изводите, които Алексис Уигинс си е направила след само два дни в обувките на десетокласник и дванадесетокласник. Ако се замислиш, не е толкова трудно да се промени една малка част от часа, дали чрез въвеждане на 5 минути за въпроси или за разтяжка, но това би довело до големи промени в живота на учениците и качеството на образованието.

 

Какво би променил ти?

 

Източник (можете да прочетете повече за експеримента и изводите на Алексис тук): http://www.washingtonpost.com/blogs/answer-sheet/wp/2014/10/24/teacher-spends-two-days-as-a-student-and-is-shocked-at-what-she-learned/?tid=sm_fb

 

WishBOX – Мечти в действие!