Вход



Оранжеви мисли в ореол от синя коса… Творчеството на Ели



Публикувано на: 29.11.2014

Подбрал: Яна Неделчева

 

Безкрайно много се радвам да ти представя Елица „Елие“ Атанасова – близка моя приятелка, любим писател и още по-любим човек. Тя учи в английската, свири на китара, макар и да не си признава, занимава се с доброволчество и понякога разкрасява сайта на училищния вестник с творбите си.

 

„Определям сърцето си като птица, затворена в кафеза на обществената матрица и еднородното сиво битие с гореща чаша зелен чай и книга на Георги Господинов, мечтаейки някой ден да се докосне до висините на райските му слова. Всяка изписана мастилена дума на белия лист прогаря по малко студените решетки и птицата се устремява към своя полет – полет на сребристи блянове, на нощна красота, на обаятелна реч.

 

Родена съм в топъл октомврийски ден на 1997г. – с доста по-жарко слънце от обикновено. Сигурно на това се дължат хилядите червени, жълти и оранжеви мисли в съзнанието ми, които често биват заслепявани от глупава бяла светлина, която със сигурност не бива да е там, и прогаря техния полет. За мое щастие тази светлина се укротява за миг… и тогава хващам молива. А на въпроса колко са ярки моите есенни цветове, само вие имате силата да отговорите.“

 

 

 

Оставям те да се насладиш на едно от любимите ми нейни произведения. Най-добре консумирано с чаша чай и широко отворена душа.

....

Любов на поет

 

Никой не е може да обича така като един поет е способен – така нежно, чисто и непокорно. А Тя беше поет. Изчакваше нощта да обгърне света с черното си було и взимаше един полусчупен молив. Графитът бавно оставяше своите черни следи по пожълтелия лист. Буквите неусетно се редяха в унисон със звука от мекия допир на писалката до празната хартия.

 

Тази нощ луната бе пълна и ледените ѝ лъчи огряваха масата в ъгъла на стаята, отрупана със смачкани листа и разпилени моливи. Тя беше сама и единствено бледият спомен за Него възпираше очите ѝ да се впуснат в химеричната вселена на сънищата. Времето, прекарано с него, ѝ липсваше. Душата ѝ бе празна, а сърцето –жадно.

 

Тя обичаше дългите му топли прегръдки, последвани от поглед, който бе непосилно да бъде описан – потъваше в дълбоките му очи и губеше чувството си за съществуване. Бяха от онези моменти, в които всичко изглежда толкова нереално красиво, и Тя оставаше безмълвна, тайно бленувайки да удължи мига.

 

Тя обичаше дългите му топли прегръдки, последвани от поглед, който бе непосилно да бъде описан – потъваше в дълбоките му очи и губеше чувството си за съществуване. Бяха от онези моменти, в които всичко изглежда толкова нереално красиво, и Тя оставаше безмълвна, тайно бленувайки да удължи мига.

 

Когато вървяха по шумните улици, Той хващаше ръката ѝ и оживеният град някак заглъхваше – оставаше като бледа основа, върху която те рисуваха с баграта на споделени мечти, необуздани трепети и утопична любов.

 

Откриваше поезия в неговите сини очи, заплетени коси и крива усмивка. Тя се превръщаше в читател, не писател. И въпреки многобройните опити да отпечата обаянието му на захабената хартия, съзнанието ѝ оставяше безсилно. Словото се превръщаше в негоден преразказ на изкусно създадена поезия.

....

 

Задължително посети блога на Ели, за да прочетеш още от красивите й произведения!

 

Знаем, че обичаш да пишеш, свириш, танцуваш, рисуваш графити, пееш, снимаш... Пиши ни и ни покажи как обичаш да се изразяваш и може да попаднеш в нашия блог!

WishBOX – Мечти в действие!