Вход



Може да те мразя, но ти не спирай да ми пишеш... Поезията на Рени



Публикувано на: 13.12.2014

Подбрал: Василена Василева


Добро утро! Понеже страшно много обичам да чета поезия, реших днес да те запозная с една моя любима поетеса, а именно Ренета Бакалова!

 

Рени е на 23 години от град Пловдив. В момента е студентка по философия в Софийски университет "Св. Климент Охридски". Пише поезия от 14 годишна. Като цяло сегашната 2014 година оценява като най-силна за себе си в творчески аспект. 

 

Ето какво ми сподели тя: "Към момента имам издадени две стихосбирки – "Елиза, но не по Бетовен" и "Сънят на цигулките", за които рядко говоря, тъй като по стечение на обстоятелствата, ми се случиха нередно рано, а думите... думите имат нужда от съзряване. Но пък са опит, от който имам какво да науча. За мен философията е вдъхновение, което докосва поезията ми, тя изменя светогледа и е един специфичен извор на идеи."

 

"Вдъхновение получавам и от малките неща – от една усмивка, дума, поглед, дори просто чаша чай. Концепцията, която е мотив в последните ми текстове е съсредоточена върху едно плътно, пълнокръвно изграждане на образа на жената, представена не като идеализация, а като една сложна многопластовост на характера и чувството, в зависимост от контекстите", добави Рени.

 

Ето и част от творбите й:

 

като малък му казаха
че най-хубавите жени
са есенни круши
натежали от сладост
а той пускаше хвърчила
и се смееше
но от тогава
когато ги бере
все им прошепва нещо
и си мисли
какви ли устни
ще порежат плътта им..

 

* * *

 

най-големият страх на мъжа
който никога не й казва че я обича
е да не би някога
да се качат в разминаващи се влакове
а тя изпраща цветя до себе си
проверява
в кой вагон е
и избира следващия

 

* * *

 

все още има и такива момичета
нямат много рокли
най- хубавата
се носи само в неделя
ще ти омесят хляб
домът им ухае на билки
привечер изпращат писма
и са неблагоразумни
само
ако вътре пише
че искат да ти сипят вино
и да ти отпият
от чашата

а ти си мислиш
че когато говориш пишейки
дори писмата
подпечатани с целувка
закъсняват през зимата

 

 

* * *

 

може да те мразя
но ти не спирай да ми пишеш
писмата си

да ми разказваш деня си
да ти разказвам презрението си
дори запетайките ти
да приличат
на обяснение в любов
дори мълчанието ми
да крещи
че всички ключалки са други

но само
не спирай да ми пишеш
иначе някой ден
ще ми залипсваш
и ще науча
че неможенето да простиш
понякога няма общо с любовта

 

* * *

 

има такива жени
които можеш да обичаш
само веднъж в живота си
не са толкова хубави
че да си загубиш ума
но все не можеш да забравиш
как потрепва ръката им
по гърба на котката
почти я докосват
почти не
а тя ляга в скута им
и обръща гръб
на следобедното слънце
когато ръцете им омалеят
ти полагаш умората си
на чужди колене
усмихваш се
но гърбът ти
никога не гледа слънцето

 

 

Още стихове на Рени можеш да намериш на страницата й във фейсбук.

 

Знаем, че обичаш да пишеш, свириш, танцуваш, рисуваш графити, пееш, снимаш... Пиши ни и ни покажи как обичаш да се изразяваш и може да попаднеш в нашия блог!

 

 

WishBOX – Мечти в действие!