Вход



Бабинден - три баби разказват истории от училищните им години



Публикувано на: 08.01.2015

 Автор: Силвия Димитрова

 

Първата история която ще чуеш е на баба Цветанка, една баба която е живяла по Тошково време.

 

Здравей, би ли ни разказала как се казваш, от къде си?

Здравей, Цветанка се казвам. В Самоков съм родена, тука съм си израстнала.

 

Как мина детството ти и как бяха годините в училище?

Ами, детството ми мина спокойно, а годините в училище бяха доста строги, имаше ред, на учителите не се отговаряше.

 

А как стоеше въпросът с външния вид?

Гледаше се нокти, униформи, вързани коси. Имаше дежурни учители по коридорите като сега, но имаше и повече наказания. Трябваше да имаш бяла якичка. Имам бегъл спомен как в по малките класове, всеки понеделник, се сваляха чорапите, за да се видят краката дали са чисти.

 

Имахте ли възможност да излизате, да ходите на заведение например?

Зависеше от гледната точка на родителите, имаше и по разкрепостени девойки. Моите родители си бяха строги и аз докато не отидох да уча в Дупница, не бях ходила на дискотека. Само на абитуриентската ми след 8 клас, когато за пръв път отидох някъде на заведние, сама. Но имаше и вечерен час, ако след 22:00 часа те видят навън, имаше наказания в училище.

 

Разрешаваха ли ви да ходите с грмове или да носите по разкрепостени дрехи?

Гримове не се позволяваха, даже и в детството много не се разрешаваха. По едно време слагаха печати на момичета с много къси поли. Слагаха го на крака, за да не можеш да носиш къси поли, а ако искаш си принуден да носиш дълга, за да не се вижда печата. Това е към 1960 година, по Тошковото време.

 

Какво е образованието ти?

Учила съм до 7 клас тук, в Самоков. 8 клас отидох в Дупница и там завърших за шивачка. Спомням си, че курсовата ни бешемного строга. Не даваше висящи обеци, гримове , трябваше да си сплетен на плитка, с баретка, с униформа, да имаш якичка, нокти да се пускат не се разрешаваше маникюри също.

 

На абитуринтския бал роклите купуваха ли се, или вие си ги шиехте?

Сами си ги шиехме роклите, купуваше се плат и се шиеше. Мойта рокля беше синя, с малко деколте и с бяла, изкуствена роза отляво, дълга, тогава това беше на мода. Тогава нямаше и толкова избор, нямаше какво да се купи. Имаше един - два магазин и платове и трябва да избереш.

 

Как стоеше въпросът с висшето образование по твоето време?

Същото като сега беше, но много трудно се влизаше, защото и аз опитах за детска учителка, но не се получи. Ако родителите имаха общо с БКП-то, сега БСП, беше лесен приема, но ако са обикновени селяни, като моите родители, трудно се влизаше.

 

А на колко години се ожени?

На 20 години се ожених, млада, но не съжалявам.

 

Ами Бабинден, баба ти празнуваше ли го, ами ти?

Бабинден да, баба ми го празнуваше, но аз не, защото просто времената се измениха.

 

 


А сега, нека чуем историята на втората баба. Една много приятна женица, която имам удоволствието да познавам.

 

Здравей, би ли ни разказала как се казваш, от къде си? 

Здравей, казвам се Менка, от село Белчин съм. До 8 клас учих там, след това дойдох в Самоков и завърших тук.

 

Как мина детството ти и как бяха годините в училище?

Детсвото ми премина много спокойно, много весело, имах хубаво детство. Много спокойно си живеехме, нямаше коли, нямаше роми. От моето детство не знам дали има по-хубаво. Всички бяхме много спокойни и много задружни, особено ние, децата. Дете с дете да се сбие, нямаше такъв случай. Не се повишаваше тон на учителя и никакви побойща нямаше в училище. Като се върна назад с 50 години и се сетя каква е разликата между преди и сега ..

Лятото, когато си бях на село, се ходеше на бригади, консомолски бригади.

 

Ще ни разкажеш ли повече за тези бригади?

Бригадата беше .. ходехем на лен. Най напред го плевим, после като узрее, го скубем и после ходехме на малини, да ги берем. И това е било хем на бригада,  хем стимул за пари сме имали. Тогава нищо не сме влагали, не е като сега всеки да иска пари.

 

А какво завърши и какво си работила до сега?

Завърших текстилна гимназия, работих в няколко текстилни предприятия, а сега съм готвачка.

 

Как стоеше върпосът за любовния живот?

Значи аз сега много пъти съм се чудила, какви са тия тийнейджърски години? Ние не знаехме какво е пубертет, какво е тийнейджър.  Ние не сме били нервни, не са ни водили по лекари, нищо. Не знаехме какво е любов по наше време.

 

А имаше ли много гаджета преди да се ожениш?                           

Аз съм много запазена морално и мога да ти кажа, че гаджета нямах изобщо. Както ти казах ние любовен живот нямахме, играехме с момчетата наравно. Имала съм някакви забежки, но мимолетни и кратки, никога сериозни.

 

На колко години се ожени?

Ожених се 1966 година, много млада се ожених и никога не съм съжалявала, защото попаднах на много добър другар, само че животът много рано ми го отне. Сами си живеехме, роди едното ми дете Кирил, двамата си го гледахме, а после, след 8 години се роди и второто ми дете – Нина. Двамата си бяхме много задружни, много се обичахме, животът ни премина много добре с него.

Къщата сами заедно си построихме, много ме е слушал, много ми е помагал и много ми беше жал след като умря. Времето както казват лекува обаче болката остава във сърцето, но продължаваш напред, защото нямаш друг избор.

 

Баба ти празнуваше ли Бабинден, ами ти?

Да празнуваше Бабинден, аз съм си наследила традициите по селски начин от баби и от майка ми.

Традицията е като дойде Бабинден, празнуваше се на 21 януари, тази която е родила отива да сипе вода на тази която и е помогнала при израждането на бебето – на акушерката или на бабата. Посипва и вода, невестата на бабата, и я дарува със сапун и кърпа и после сядат да се гощават. Като бяха малки децата празнувах, ама сега като няма на кой, чакам правнуци и пак ще се празнува.

 

 


И на последно място съм оставила най-хубавото. Едно от най-дългите интервюта, но и едно от най-интересните.

 

Здравей, би ли ни казала как се казваш, от къде си и как премина детството ти?

Здравей, казвам се Маргарита. То това са едни години, не беше като сега, не бяхме толко щури. Родена съм в Белчин, и съм учила до 6 клас, детството мии беше много по-спокойно с много деца, с много игри, защото нямаше коли. Само с топките по улиците. Нещо по-специално - тогава нямаше телевизор, имаше кино в салона на читалището, в средата беше апарат той бръмчи обаче на нас ни е интересно.

Ние със всичко се съобразявахме, униформи там нямахме, защото бяха по-бедни години. Имахме цветна градина в училището, защото учехме по Ботаника, имахме опитно поле и там ни водеха да садим растения, които изучаваме. После сме ходили много на бригади, берехме шипки. После от продадените шипки се вземаха пари и се купуваха за училището неща.

Като дойдеше манифестация (празник),  редим се в редица и обикаляме площада, бяха направили трибуна и някаква програма имаше. Много често по химия в училището правеха вечер на Ломоносов.

 

С какво ви занимаваха в тези вечери?

Правеха опити, спомням си сложиха чаша с вода и започнаха да слагат кърфички вътре, тя се издува водата, но не изтича. После като дойдох 7 клас тука, в Самоков, беше много по – интересно.

Как минаваха дните в новото училище, тук в Самоков?

Е, беше по-различно. Идваш от село, в ново училище, голям град. Въпреки че бях от село с много съученици си останахме приятели нищо, че само две години учихме заедно. После от 9 до 11 бях в гимназия и завърших с обикновена диплома, без специалност. 

 

А имахте ли униформи?

Докато бях на село, униформи нямаше, защото времената бяха бедни, но като дойдох тука и главно в гимназията в 9 клас имахме униформа. Значи черна престилка, бяла якичка и на нея сам трябва да си избродираш „К. Фотинов” - името на училището и всеки ден те проверяват дали си с черни обувки, черни чорапи, дали якичката ти е чиста, дали си добре постриган, черната престилка. Имахме и барети без които не можеш да излезнеш.

Как мина абитуриентския ти бал?

Ами, как, ушиха ми рокля, родителите ми, беше забавно. Тогава за пръв път излезнах и отидох на заведение.

Как се забавлявахте?

Имаше кино, гледахме руси филми. После произведоха и телевизорите и си ходехме на гости, при този който има телевизор. Нямаше забавления тогава много, но се ходеше на едно „стъргало” или движение всяка вечер на центъра беше и с приятелките ми ходехме. Имаше разпределение, от едната страна са тези, които са женени, сгодени, а ние младите най-отзад. Редиш се и обикаляш нагоре – надолу, но виждаш много хора и, ако искаше някой малко развлечение, всеки ходеше на това движение.

Какво си работила до сега?

Първо бях в „Михаил Дашин”, там играчки правех, после съм била продавашка и шеф на щанд.

 

А на колко години се ожени?

Мъжа ми го срещнах като работех в „Михаил Дашин”. След като започнах ме преместиха в друг отдел, защото имах малки пречки в моя, и там се запознах с мъжа ми, защото всеки говореше как останал един ерген и аз исках да се запозная с него. Нашата любов тръгна от църквата, от Великден. Всеки ден се срещахме на центъра до едни два бора, там ни беше всяка една среща. 4 години излизахме и след това се оженихме, но защо толкова сме ходили не знам. Ние се опознахме много бързо, знаех какво не му харесва и кое му харесва. На 22 години се ожених и не съм имала връзка с други. Той ми беше първата любов.

 

Баба ти празнувала ли е Бабинден, ами ти празнуваш ли го?

То традицита на Бабинден не се е променила много, като се роди детето в едно семейство тогава се празнува Бабинден и традицията е това, че на акушерката като стане сутрин на бабинден да и поднесеш сапун и кърпа да си измие ръцете и някакъв подарък съответно, защото тя и е помогнала при раждането. Аз не съм поднасяла подарък на свекърва ми, защото не тя е израждала детето ми, но поднесох на една приятелка, защото мен ме беше страх да изкъпя за пръв път моето момченце, а те вече имаха дете. Тя го изкъпа за пръв път и затова аз реших да направя нещо такова като на Бабинден.

 

 

WishBOX - Мечти в действие!