Вход



Писмата на известните... писателят Стиг Ларшон



Публикувано на: 09.01.2015

Превод: Росица Митрева

 

Стиг Ларшон е шведски журналист и автор на трилогията “Милениум”(“Мъжeтe, които мразеха жените”, “Момичето, което си играеше с огъня”, “Взривената въздушна кула”).  Той почива на 50 години на 9 ноември 2004г. след като получава сърдечен удар. Месец по-късно, неговата дългогодишна приятелка - Ева Габриелсън намира писмо сред вещите на Стиг, а на писмото пише, че трябва да бъде отворено само след смъртта му. Писмото е написано 1977г.  преди 22 годишният Стиг да замине на пътуване в Африка. Ева чете откъси от писмото на погребението на Ларшон един ден след като го е намерила.

 

Писмото ме разчувства много и сега ще го споделя с теб:

 

Стокхолм,

9 Февруари 1977

 

Ева, любов моя,

 

Всичко свърши. По един или друг начин всичко свършва. Един ден всичко просто приключва. Това може би е една от най-пленителните за мен истини на вселената. Звездите умират, галактиките умират, планетите умират. И хората също умират. Никога не съм бил вярващ, но в деня, когато започнах да се интересувам от астрономия, захвърлих настрана моят страх от смъртта. Разбрах, че сравнявайки с цялата вселена, човешкото същество, един човек, аз… е безкрайно малък. Добре, не пиша това писмо за да ти изнеса религиозна или философска лекция. Пиша, за да ти кажа “Сбогом”. Тъкво говорих с теб по телефона. Още мога да чуя гласа ти в главата ми. Представям си те пред очите ми… една красива картина, скъп спомен, който ще пазя до края на живота си. А в този момент, докато четеш това писмо, ти вече знаеш, че съм мъртъв.

 

Има някои неща, които искам да знаеш. Тръгвайки за Африка, аз знам какво ме очаква. Даже имам чувството, че може да намеря смъртта си на това пътуване, но то е нещо, което трябва да преживея независимо от всичко. Не съм роден само за да седя в креслото си. Не съм такъв. Поправка: не бях такъв… Не отивам в Африка просто като журналист, най-вече отивам на политическа мисия и точно това ме кара да си мисля, че пътуването може да се окаже пагубно за мен.  

 

За пръв път знам какво искам да ти кажа когато ти пиша: аз те обичам, аз те обичам, обичам те, обичам те. Искам да знаеш това. Искам да знаеш, че те обичам повече отколкото всеки друг. Искам да знаеш, че съм сериозен когато го казвам и е истина. Искам да ме помниш, но не искам да ме оплакваш. Ако наистина означавам нещо за теб, а аз знам, че е така, най-вероятно ще страдаш като разбереш, че съм си отишъл. Но ако означавам нещо за теб, не страдай - аз не искам да страдаш. Не ме забравяй, но продължи напред. Живей живота си. Болката ще отшуми с времето, дори да ти е трудно да си представиш това в момента. Живей в мир, моя най-скъпа любов. Живей, обичай, мрази и продължавай да се бориш…  

 

Имах много недостатъци, знам, но надявам се, че съм имал и добри качества. Но ти, Ева, събуди в мен такава любов, че никога не бих могъл да я опиша…

 

Стегни се, изправи рамене, вдигни високо главата си. Окей?  Грижи се за себе си, Ева. Отиди и си направи кафе. Всичко свърши. Благодаря ти за прекрасното време прекарано заедно. Ти ме направи много щастлив. Сбогом!

 

Целувам те за довиждане, Ева.

От Стиг, с любов.

 

 


Дали не се замисли и ти като мен... или може би се решихме да прочетем някоя негова книга?

 

WishBOX – Мечти в действие!

 

Източник: lettersofnote.com