Вход



В цитати... Христо Стоичков



Публикувано на: 04.01.2015

Подбрал: Ива Цолова

 

Макар и малка, България е изключително богата страна. Не говоря за икономическото ни състояние, защото знаем, че то не е най-доброто. Говоря за човешкия потенциал. Българите покоряват света със своите знания, умения и изобретения. Едно от направленията, в които имаме страхотни постижения е спорта и не кой да е, а именно - футбола.

 

 

„Ако и моите футболисти мислеха като Веско Топалов, работата щеше да е друга.“ — пред в-к „Монитор“.

 

Безспорен пример - Камата! Христо Стоичков е роден  на 8 февруари 1966 г. и е от Пловдив. Като професионална характеристика можем да напишем следните думи за него: футболист, треньор и почетен консул на България в Испания.

 

„Който разбира от футбол, може да направи смени, който не разбира, да прави разбор след мача.“

 

Реално заради постиженията му може да го определим като един от най-успелите български футболисти, носител на престижните футболни награди Златна обувка и Златна топка, носител на купата на Европейските шампиони, избран в идеалния състав и голмайстор на Световното първенство по футбол в САЩ 1994.

 

"Ту партс", съмтаймс люн, съмтаймс уин, соу, фърст дей релякс" /"Английският" на Стоичков след мача на Мамелъди, 17 ноември 2009 г./

 

Христо Стоичков е трикратен шампион на България и петкратен шампион на Испания. В анкетата на вестник "Нощен Труд" за Най-добър футболист на България за 20 век и в трите класации - на футболните специалисти, известни личности и футболните фенове - е класиран на 2-ро място.

 

„Който играй, пичели, който ни играй, ни пичели.“

 

Първите си стъпки в света на футбола, Камата прави в школата на Марица (Пловдив). Дебютът му е в мъжкия отбор на Завод "Юрий Гагарин", а по-късно играе за УСМ и Хеброс. След добрите мачове, които прави за екипа на Хеброс, е привлечен в столичния ЦСКА. Още в първия си сезон в ЦСКА проличават огромният му талант, но и буйният му нрав. В края на сезона, след малко бурни сцени, разиграли се в мач за купата с Левски през 1985 година, е наказан да не играе завинаги, но по-късно наказанието е намалено на една година.

 

„Айн-цу-цвайн-цу-дрън“ (прогноза преди мача с Германия на световното първенство в САЩ през 1994 г., завършил 2:1 за България)

 

Заедно с националния отбор на България постига запомняща се победа над отбора на Франция в последен и решаващ мач от квалификациите за световните футболни финали в САЩ, игран на 17 ноември 1993 г. Тази победа дава началото на най-великия момент в историята на българския футбол.

 

„Пишат, че съм гений, а на другата страница, че съм некоректен към техния химн. Както те бяха некоректни към нашия. Ако си спомняте, през 1993 година клекнах да си връзвам обувките, когато свиреха химна на Франция. Така че въобще не ме интересува какво пишат.“

 

Носител е на орден „Стара Планина“ I степен за успешно представяне на Световното първенство в САЩ през 1994 година.

 

"Любимият Ви предмет? - въпрос на Кеворк Кеворкян - Физическо."

 

След страхотната си кариера на футболист и играта си в много чуждестранни и известни отбори, Камате а се преориентира в друга роля. През 2004г. е назначен за старши треньор на националния отбор, но след много скандали през 2007 г. се отказва и става треньор на Селта Виго, където се задържа 6 месеца. После е канен да поеме националния отбор на Виетнам, както и руския „Ростов”, но отказва.

 

„По една или друга причина,една моя мечта не се сбъдна... Надявам се другия път,когато се преродя, да имам възможността да играя с номер 8 в Ботев."

 

През септември 2007 г. печели награда Златен крак и е обявен за най-великия български футболист от организаторите на наградата.
Следващата година открива детска футболна школа в Етрополе, защото по думите му, „не може да забрави колко много е получил той самия във футбола като дете”.

 

WishBOXМечти в действие!