Вход



Учител мечта... Сава Димитров



Публикувано на: 07.01.2015

Автор: Антония Симова

 

Имах удоволствието да се запозная с един учител, за който призванието е не само да преподава, а да се стреми всяко дете в България да получи качествено образование – без значение от кой град и от какво семейство е. Днес ще те запозная със Сава Димитров – учител по английски език в СОУ „Д-р Петър Берон“, град Костинброд – учител по инициативата „Заедно в час“. Господин Димитров живее в София и всеки ден пътува до Костинброд, а на въпроса „Това не е ли тудно?“ отговаря с „Никак даже.“

 

Как решихте да станете учител?

Добър въпрос. Аз всъщност съм отгледан от майка и баща учители и може би винаги е имало някакъв елемент на любопитство към тази професия, а и също така в студентските си години се занимавах с различни модели на неформални обучения и винаги ми е било интересно. Благодарение на инициативата „Заедно в час“, която ме привлече по-сериозно, станах учител на пълен работен ден. Допреди това се занимавах с разни студенски обучения и стажове.

 

В България ли продължихте висшето си образованието?

В България съм учил изцяло, първо в Икономическия университет във Варна, а после придобих квалификацията за учител в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, но пък съм участвал в доста международни проекти.

 

Къде съветвате Вашите ученици да продължат образованието си?

Бих ги посъветвал по-скоро да се замислят върху това какво искат да работят и оттам да решат вече къде може да го научат най-добре. Не съм фен на идеята да отида например във Великобритания само защото знам, че във Великобритания е по-луксозно, без да имам някаква конкретна идея какво искам да правя там. Бих ги посъветвал да са максимално целенасочени в избора си, тоест да мислят повече за това какво искат да учат и после къде могат да го намерят най-добре. Дали в България или чужбина вече е по-второстепенен въпрос.

 

Кое е най-важното нещо, на което искате да научите учениците си?

Най-важното нещо, на което искам да ги науча е самостоятелността. Искам да знам, че те могат да бъдат самостоятелни, да си поставят цели и да работят по постигането на тези цели без да е нужно аз да съм там и да ги бутам натам. Искам да знам, че един ден, когато вече не съм им учител, те ще могат сами да си поставят цели и да ги постигнат.

 

По какъв проект участвате в момента?

Това е проект, който правим през учебно време и преподаваме различни предмети чрез предприемачески подход. Опитваме се да развиваме предприемачески умения у учениците, докато преподаваме дисциплинарния материал. Малко по-конкретно – заложили сме си за цел да изградим туристическа услуга, която да се провежда в град Костинброд, като за целта ѝ, ние трябва да познаваме историята и географията на региона. По история учениците изследват възможни исторически паметници, които могат да се включат в една туристическа програма – правят проучвания, презентации. В часовете по география предстои да се правят проучвания също. В часовете по английски език вече приключихме един модул с работилници, които се провеждаха само на английски език за предприемачеството като цяло, а по-нататък ще изготвяме рекламни материали на английски език, ще се опитаме да привлечем чужденци, които да използват нашата туристическа услуга и да я преведем на английски естествено.

 

Как ви дойде идеята да започнете този проект?

Идеята дойде от външен източник. Този модел за преподаване на дисциплини чрез предприемачество е нещо, което се е случва в 6 страни в момента в Европа – Австрия, България, Дания, Испания, Финландия, Холандия. Това е един пилотен проект, който се казва „Yedac“. Този модел се пробва как ще проработи на европейско ниво. Ако отчетем положителни резултати, този тип проекти ще влязат в европейската рамка за образователните програми, тоест ще станат част от задължителното образование в гимназиалния етап. Нашето училище е едно от трите в България, което участва. Другите училища са в град София и училището в село Дерманци. Скоро ще имаме и медийни публикации повече за хода на проекта в нашето училище. Общо взето това се случва и на други места в Европа и целта е да се види в различните страни какъв ефект ще има този тип преподаване.

 

Стигнахме до читателския етап. Какво най-често карате да четат вашите ученици?

Обичам да им давам текстове, които не са предвидени за учебна цел. Предпочитам реални текстове – вестници например, искам да четат истинска реч, писана за комуникация на английски, а не само текст, писан в учебника. Моята цел е да работят функционално, в реална среда, в която те биха искали да разбират езика, а не само с адаптирани текстове.

 

Какво четохте през 2014 година?

Влязох в исторически период тази година и започнах да чета историческа литература. „Строителите на съвременна България“ беше книгата, която преоткрих за себе си и много ме впечатли.

 

Читателите ни са главно ученици, които в момента се ориентират в дадена професия. Какви съвети бихте им дали?

Моят съвет може би е малко банален, но все пак много е важно да намерят това, което ги вдъхновява. Ако намерят него, това ще им даде една посока, по която да вървят. Всъщност това е най-трудното нещо. Самият избор е много по-труден от самия път, по който вървиш, за да постигнеш целта си. Също бих им казал, ако не са на 100% сигурни какво искат да правят това е ок. Не е нужно да се притесняват. Понякога времето също помага да вземем правилния избор.

 

Какви пожелания бихте отправили към читателите ни през 2015 година?

Пожелавам им да им се сбъднат всички желания, но да внимават какво си пожелават, защото може да се сбъдне. Внимателно да избират какво си пожелават.

 

Можеш да номинираш твоя учител, човекът, който те вдъхновява и който заслужава истинско признание! Пиши ни на blog @ wishbox.org, разкажи ни и той или тя може да попадне в нашия блог !  

WishBOX - Мечти в действие!

 

Ако ти е любопитно каква точно е чисията на „Заедно в час“, това е официалният им сайт - http://zaednovchas.bg/

Официалният сайт на проекта “Yedac” - http://www.yedac.eu/