Вход



Оставяме нещата, които са ни разстроили в миналото и продължаваме напред .. Разказите на Криси



Публикувано на: 31.01.2015

Подбрал: Силвия Димитрова

 

Знам, колко много обичаш да четеш разни разкази, затова днес ще те запозная с Кристина Тотева.

Криси е на 15 години, от град Самоков, ученичка в СОУ „Отец Паисий”. Пише от 10 годишна възраст, като всичко започва от медийния сайт Vbox7.

 

Ето какво ми сподели тя относно своят хъс, вдъхновение и любов към писането: „Обичам да пиша, защото това ме отпуска. Сякаш отивам в съвсем различен свят и аз решавам всичко което се случва в него. Писането ми доставя наслада и се чувствам щастлива.”

 

„Пиша от 2009 година, но по сериозно започнах да се занимавам от началото на 2014. В началото всичко се развиваше в медийният сайт Vbox7,от там започна всичко. Нивото ми на писане беше отвратително, но това не ме спря.”

 

„Почти всичко ме вдъхновява, стига да го намеря за красиво по свой собствен начин. Може да е падането на листата, порутена къща или едно от любимите ми неща, което винаги ме е вдъхновявало. Един мой любим сериал. Стига ми да изгледам само един епизод, и вече имам куп идеи за които да пиша .”

 

Ето и част от творбите на Криси:

 

Спомени. Колко много говори това за нас. Спомените са това, което сме, но защо се връщаме към тях? Липсва ни човек или какво? Или просто искаме да изживеем всичко наново. Лишени от друго внимание, ние искаме всичко отново. Една дата, едно място, една дума. Могат да ни върнат на толкова много места, че дори не го осъзнаваме в този момент. Тогава защо не потърсим тези хора? Защо не направим нови спомени? Може би с някои не комуникираме толкова често вече, а с други изобщо, може би затова се връщаме назад във времето. Иска ни се да изпитаме пак онова чувство, което сме изпитали тогава. Голямият въпрос е: Можем ли? Колко време на ден пропиляваме, за да си спомняме и да размишляваме защо вече не е така? Това е загуба на време. Истина е, че нещо ни липсва, всичко се свежда до липсата, но винаги можем да заменим липсващото парче. Животът ни е един или ще го пропилеем в размишляване над миналото, или ще продължим напред, надявайки се тайно някой ден, пак да срещнем този човек.

 

***

 

Ново начало. Всеки ден е ново начало. Оставяме нещата, които са ни разстроили в миналото, във вчерашния ден и продължаваме напред. Всеки ден се изправяме пред много неща, които дори може би не осъзнаваме в момента. Някои са лоши, други добри, но нима трябва да бездействаме? - Не. Събуждаме се и заспиваме с една мисъл, мисъл, която контролира живота ни. Може би трябва да оставим тази мисъл и да продължим напред. Да намерим нова мисъл, нова цел в нашия живот. В това е цялата работа, не в това да седиш и да хленчиш или да се депресираш, а да вземеш живота си в ръце, да имаш волята да продължиш! След време ще разберем, че сме се отървали от толкова много мисли, че ще можем да напишем книга за това. Ако нещо не ви харесва – променете го. Ако не искате да правите нещо – откажете се. Ако обичате – показвайте го. Всеки ден е едно ново начало. Ние сами пишем историята си и от нас зависи дали ще се разказва, или ще трябва да си измисляме някоя по-хубава.

 

Знаем, че обичаш да пишеш, свириш, танцуваш, рисуваш графити, пееш, снимаш ... Пиши ни и ни покажи как обичаш да се изразяваш и може да попаднеш в нашия блог!

 

WishBOX – Мечти в действие!