Вход



В цитати ... Алеко Константинов



Публикувано на: 22.02.2015

Подбрал: Ива Цолова

 

 

„А бай Ганьо … възлезе бързешката по стълбата, изправи се малко разкрачен, изгледа високомерно немците, почна да се удря геройски по влакнатите гърди и извика победоносно:

– Булгар! Булга-ар! – и още по-силно се удари в гърдите.“

 

За радост или не, когато в чужбина стане дума за нашата мила, родна татковина, повечето хора обвързват образа на българина с до болка познатия ни персонаж - Бай Ганьо. Било то заради заради маниерите или пък заради манталитета, а може би по-скоро заради лошата ни слава. Възможностите са много, но нека не задълбаваме в тях. Лично аз винаги съм се забавлявала, четейки за Ганьовските подвизи, макар и често да се е случвало капчица тъга да пробяга през съзнанието ми.

 

„На някои места е обещано на селянете брашънце, ако не гласуват за опозицията, но това средство е твърде съмнително. Нали знаете колко са се изхитрили нашите селяне: изтъкат си платното, па ти ритнат кросното.“

 

И все пак не сме се събрали за литературно четене или обсъждане на книжки и техните герои, а за да се запознаем с една бележита личност, създала множество красиви и запомнящи се творби, а именно – Алеко Константинов.

 

„Ония, които чрез лъжовни известия или други подобни средства не измамят избирателите и не заблудят обществото, опозоряват се чрез правителствени печатни органи.“

 

Алеко Иваницов Константинов е познат под доста псевдоними, но най-известният от тях е Щастливеца. Той е необикновен българин, недостижим творец и достойна личност.

 

„Но да оставим настрана въодушевените възклицания, те нищо не доказват, а ето фактите…“

 

Роден е на 13 януари 1863 г. и почива на 23 май 1897 г. Алеко е син на видния свищовски търговец Иваница Хаджиконстантинов, а по майчина линия произхожда от голямата видинска фамилия Шишманови.

 

„От дума на дума работата кабардисала.

 

Завършва средно образование в град Николаев, Русия и право в Новорускийя университет в Одеса. След завръщането си в България Алеко започва да работи като съдия и прокурор, но два пъти бива уволняван по политически причини.

 

"На маймуни ни обърнахте, да ви вземе дявола с маскари..."

 

Той е много активен в обществената дейност. Бил е училищен настоятел, член на настоятелството на дружество „Славянска беседа“, на Дружеството за насърчаване на изкуствата и др. По негова инициатива се създава първото туристическо дружество в България, което поставя началото на организирания туризъм у нас.

 

„То било, каквото било. Сега не е тъй.“

 

И все пак нека минем към най-интересната част от личността на Алеко – творчеството му! То е посветено най-вече на не дотам приятните черти на българина, които той осмива доста сполучливо. Въпреки че е известен предимно с пътеписите и фейлетоните си, авторът започва творческата си кариера с поезия.

 

„… Ти знаеш ли, че аз цяла Европа съм изходил? Не съм като тебе дърво! Ти знаеш ли, че туй Иречек-Миречек ей тъй – зяпнали са ме слушали, като им заприказвам. Мен англичани, мен американци ихтибар са ми правили в Дрезден… че ти ли на ум ще ме учиш?“

 

Едни от най-известните му творби са „Бай Ганьо“, „До Чикаго и назад“, „Пази, боже, сляпо да прогледа“, фейлетоните „Разни хора, разни идеали“, „Страст“, „Честита Нова година!“. Те са емблематични за гражданския му патос, тънкото му чувство за хумор, ирония и самоирония. Именно от тях произлиза прозвището, с което всички го наричаме и днес – Щастливеца.

 

„Пази боже сляпо да прогледа!“

 

Алеко среща смъртта си на 23 май 1897 г. при неуспешен атентат срещу Михаил Такев. В землището на село Кочагово, на пътя между Пещера и Пазарджик, наемните убийци Милош Топалов и Петър Салепов стрелят по файтона на писателя и го пронизват смъртоносно.

 

„Опознай Родината, за да я обикнеш!“

 

WishBOX – Мечти в действие!