Вход



Цвета и любовта към изкуството



Публикувано на: 21.03.2015

Автор:Пирина Касапинова

 

Чудиш се дали има смисъл да се занимаваш с изкуства, но в същото време сърцето ти те води все там? Е, днес се запознай с Цвета, позната още като Clementine, която ще те вдъхнови не само да продължиш да поддържаш огъня към страстите си жив, но и да се занимаваш с това професионално. Къде, как и защо ще ни разкаже самата тя.

 

В кой университет учиш?

Уча в Université Bordeaux Montaigne (Бордо, Франция)

 

Каква специалност?

Arts Plastiques (Като български еквивалент бих могла да посоча може би Визуални изкуства, докосваме всички, от традиционното рисуване, перспектива и анатомия, до инсталации и модерно изкуство, както и доста теория.)

 

Как я избра?

Винаги съм се занимавала с изкуство, така че взаимно се избрахме.

 

 

Доволна си или съжаляваш за избора си? Защо?

Не съжалявам от избора си, тъй като Бордо наистина ми допада като град. Университета не изпълни всичките ми очаквания, но все пак не съжалявам.

 

Кой беше най-големият ти помощник при кандидатстването?

Интернет и мама. Самото кандидастване във Франия е изключително елементарно, тъй като става изцяло чрез интернет, благодарение на портал, създаден за целта.

 

Опиши университета си с три думи.

Зор, рисуване, и още зор.

 

Опиши себе си с три думи.

Котки. Обичам ги.

 

Коя е най-голямата ти страст?

Илюстрация, и пица. Занимавам се с илюстрация от много време насам, вече и (почти)професионално (freelance). Правя илюстрации и дизайни по поръчка, напоследък все по-често ме търсят и за дизайни на татуйровки. Имам сайт, в който се предлагат стоки (чанти, дрехи, кейсове за айфони и лаптопи, и други) с мои принтове на тях, поддържам си и страница във фейсбук, в която вече имам над 3200 последователи. Сложно е да се изгради база в интернет, още повече когато става въпрос за изкуства, но с постоянство се получава. Често хората не оценяват изкуството и личният труд, има си и други спънки цялата фрийланс история, но пък от един момент нататък нещата потръгват.

 

 

Как успяваш да я съчетаеш с ученето?

Съвпадат до голяма степен, така че не ми е трудно. Уча това, с което за занимавам, понякога ми е трудно да работя над собствени неща, тъй като втори курс е доста по- натоварен от първи, има дни в които сме в университета почти по 12 часа на ден. Все пак се справям, нали затова сме хукнали по чужбината.

 

Какво би казала на кандидатстващите тази година?

Да не се стресират за глупости, ще стане. Най- вероятно.

 

WishBOX - Мечти в действие!