Вход



Тийнейджърите през отминалите години



Публикувано на: 25.04.2015

Автор: Сиси Василева

 

Някога замислял ли си се какви са били тийнейджърите в предишните години, когато не си бил роден? Наскоро се вдъхнових да разпитам различни хора. Зададох им въпроси и получих доста интересни отговори. Виж какво разказаха те.

 

 

Добрина (1948г.): Обичах Радио Хоризонт. Тогава се слушаше естрадна музика като АББА, Йорданка Христова, Васил Найденов, Братя Гьорови и други. Правехме си домашни купони. Пяхме и танцувахме в междучасията. Играехме предимно на барбут (игра със зарчета) и белот. Всеки ден извършвахме тежка физическа работа. Беряхме тютюн от 3 до 10 сутринта и го варяхме, а после го нижехме цял ден седнали до вечерта. Развлечението ни беше в неделя. Тогава ходехме на ресторант.

Танцувахме чача-ча, хали гали, twist again, влакче, чарлстон, медисон и български хора. Всички тези танци ги учехме в час по физкултура с изключение на twist again. Той беше забранен. Тогава беше много спокойно времето и нямаше напрежение. Момчетата правеха номер на една госпожа по машинознание. Тя носеше минижупи и като пише в горния край на дъската се виждаха гащите ѝ и затова момчетата триеха дъската само горе. И така ставаше смях. Имахме униформа – престилка с бяла якичка и барета за момичетата. А за момчетата панталон, сако и куражка (шапка с козирка). 

 

Крум (1966г.): Когато бях млад слушах диско музика и рок ен рол. Ходехме на дискотеки, събирахме се на купони. Но не беше толкова разпространено както сега. Тогава нямахме телефони. Имахме само домашни мобилни телефони. Но залагахме на вербалния контакт. Играхме на карти, на шише, но предимно танцувахме. Липсва ми безгрижието. Предишното време бе по-истинско. Понякога бягахме  от часовете, за да ритаме навън. Тогава беше века на бунтарите, но не толкова крайно колкото сега. Бунтарството се изразяваше в слушането на музика, начина по който се обличахме. Бунтарите бяха хипари, фънк, метъл и waive. Носехме тъмно сини панталони и сако в училище.

 

 

Йоанна (1970 г.): На времето слушах блусове на метъл състави – Rainbow, Deep Purple, AC/DC, KISS и др. Слушаше се сръбска и българска народна музика – Мирослав Илич, Шабан Шаулич и диско – АББА, БониЕм, Елвис Пресли. Както и естрадна музика – Щурците, Сигнал, Трамвай5, Богдана Карадочева. Играехме  на ластик, дама, карти, викахме духове с капачка, ръбче (игра с топка – който уцели ръба на тротоара от отсрещния тротоар печели точка) и федербал.Вечерта се събирахме, пеехме и свирехме на китара. Разказвахме си вицове и истории. Бяхме задружни.

Тогава нямаше скала на бедни и богати. Преди нямаше нищо – за да си купиш кола трябваше да се чакат години, както и за телевизор и храни (банани имаше на пазара на нова година само, и то с връзки ). Даже и книга не можеше да си вземеш, дори и да имаше пари. Общувахме чрез писма като чакахме с нетърпение любимия ни човек, който е от друг град да ни пише. Минаваше седмица понякога, но за това връзките бяха по-трайни, защото нямаше как да се изчерпат. Всичко се развиваше по-бавно, романтично и истински.

Имаше бунтари. Металистите се отличаваха като личности. Имаше строги правила. Гонеха всяко момче, което е с дълга коса и необръснат. В училище носехме сини престилки с бяла яка и по-големи  униформи.

 

 

Бях впечатлена от всички тези коментари, че чак ми се прииска да съм живяла в някое от техните времена, за да видя един спокоен и безгрижен живот, в който няма отчуждение, кражби, безработица и напрежение. Хората са били задружни, дори и да са били с различни интереси. Нямало е чак толкова техника и хората са били по-свободни да изкарват времето си навън, а не стоейки пред компютъра с часове. Бях наистина очарована да слушам за тези отминали времена. Би ли искал и ти да живееш в някоя отминала година?

 

WishBOX - Мечти в действие!