Вход



Гергьовден



Публикувано на: 05.05.2015

Автор: Сиси Василева


Всеки знае този празник, в който се тъпчем с агнешко. Всички се събират и поднасят голяма трапеза. Именниците празнуват, а хората по селата лудуват. Честит празник и Честит Имен Ден на именниците!

 

В България това е денят, в който се чества Свети Георги Победоносец, както и денят на храбростта и Българската армия. На този празник се извършват редица обредни практики и ритуали, целящи осигуряването на здраве за хората и плодородие на нивите и животните. Свети Георги Победоносец е покровител на земеделските стопани. В деня преди Гергьовден селяните забиват в средата на нивите си раззеленил се клон от бук, за да шумят и изкласят житните класове и другите посеви да дадат добра реколта. На вратата на всяка къща се закачват букови клонки, разцъфтял глог, люляк или други цъфнали храсти. На Гергьовден домакините окичват чешмите и кладенците със зеленина и пускат в котлите с вода стрък коприва за здраве.

 

 

Също така се чества и като празник на овчаря, защото според народните представи св. Георги е покровител на пастирите. В народните песни за него се пее с любов и уважение, а самият светец се окачествява като “хубав”, “зелен” и “милен”. Още в ранно утро на празника жените и децата събират свежи цветя по поляните и кичат с тях вратите и прозорците на къщите си. Събират роса от тревите и се мият с нея за здраве. Стопаните отиват с шарен колак при кошарите и издояват първото мляко. В менчето пускат пари и здравец, за да са млечни овцете. През това време всяка домакиня замесва тесто и изпича специален гергьовденски хляб - “кошара”, “харман” или “боговица”. Пластично украсява хляба, като върху него моделира от тесто овчаря с гегата и неговото стадо.

В чест на светеца - покровител на овчарството, във всеки дом се коли по едно мъжко агне. Около шията му се поставя венец от цветя. На дясното му рогче се запалва свещ. Агнето се прекадява с тамян, прочита му се молитва и се коли пред вратата. Кръвта му се излива в реката, за да “тече берекетът, както тече водата” или в мравуняк, за да се “плодят овцете като мравките”. Кожата му се дарява на църквата. Около обяд всички се събират на празнична трапеза с печеното агне. Цял ден се пеят песни, играят се хора, организират се борби и състезания.

На този ден имен ден имат: Галя, Ганка, Ганчо, Генчо, Гео, Георги, Георгина, Гергана, Гинка, Гиньо, Гиргин, Гиргина, Гоце, Гюро, Гюрга, Гюргелена, Йорго, Порица.

 

Празничната трапеза е общоселска. Прави се извън селището някъде на зеленина – обикновено при оброчище, параклис или манастир (ако има такъв в близост). След като се освети, на нея се носят опечените агнета, обредните хлябове, прясно издоеното мляко и подсиреното от него сирене, квасено мляко и други подобни. На този ден за първи път през годината се яде пресен чесън, който задължително присъства на трапезата.

 

 

Край празничната трапеза отново се изпълняват обредни практики свързани както с плодородието, така и с брачна насоченост. В някои райони на Източна България младите булки в началото стоят прави край трапезата, „за да стават високи конопите“, а после хукват да бягат, като децата ги замерят с трохи хляб за плодородие. Другаде с бучки сирене за плодовитост са замеряни и младоженците. На Гергьовден, край трапезата, кумът ритуално събува сватбените чорапи на младоженката и сваля връхната ѝ сватбена дреха като я забражда с женска забрадка, вместо носената досега булчинска.

 

На празничната трапеза (както и през целия ден на празника) цари веселие и се играят т. нар. „гергьовденски хора̀“. Играят се обикновено на песни с религиозно-митичен характер и такива, свързани с мотивите за св. Георги – обикалящ полето, побеждаващ ламята и отключващ изворите и влагата. Веселието е задължително по време на целия празник!

 

WishBOX - Мечти в действие!