Вход



Как един ученик раздаде храна на бездомни (+ видео)



Публикувано на: 24.06.2015

Автор: Съни Димитрова

 

Вероятно, познаваш Мино от "Аз, Инженерът", или от "Аз, Ученикът". Ако е така, то сигурно си се запознал с неговата, да речем, "научна" страна. Днес ще ти разкажем какво прави в сферата на благотворителността. Интервюирахме го, за да ни разкажа за своята инициатива да събира храна от заведения и да я раздава на хора в нужда, като създаде собствена онлайн платформа за целта. 

 

Здравей, разкажи ни кой си всъщност, на колко си и от къде си?

"Здравей, казвам се Мино Караджов. Родом съм от Пловдив, сега живея и уча в София, на 15 години съм. Занимавам се с програмиране, участвам в няколко проекта. Някои от тях със световно отличие и първи места в България. Обичам всичко свързано с наука и най-вече софтуер и хардуер. Също така, имам за цел да покажа, че българският ученик може много повече и не отстъпва по нищо на другите ученици от другите страни. Самата ни научна история го е доказала с изобретяването на често използвани неща в днешното ни ежедневие. Като например, Facebook, 6- степенната скоростна кутия, компютърът и още много и много важни за човечеството изобретения, които са дело на българи!"

 

От къде дойде цялата идея да раздаваш храна на хора в нужда?

"Ами видях пост във Facebook, че има човек, който иска да дава остатъците храна на бездомните хора, вместо да ги изхвърля. И с право! Все пак е грехота! Това ме накара малко да си напъна гънката в черепната кутийка и да измисля как да го направя по-лесно ..... А и да направиш нещо добро не боли, нито пък щипе, нито отнема много време. Е да, можеше да седя вкъщи и да пия Кока–Кола, но мисля, че това е по-добро вложено време! И тогава идеята ме удари по главата (Буквално!). Върху мен падна хартиен плакат за изработката на website. Тогава ми дойде на ум да направя онлайн платформата akosidal.com, която все още се прави..  Там ще може да се регистрира всеки, който иска да се включи в инициативата като дари храна или стане част от екипа ни!"

 

Защо реши да раздаваш храната, просто стана с мисълта и си каза: „Хей, днес е хубав ден и ще направя нещо добро!”?

"Ами отдавна исках да направя раздаване на храна и просто тогава беше заветният ден, когато това нещо щеше да се случи. След това реших да снимам раздаването за да се популяризира."

 

 

Смяташ ли, че хората приемат добре, това което правиш за другите?

"Има много видове хора. Сблъсквал съм се с всякакви хора – добри и лоши. Някои дават своите адмирации за това, което правя, други ме мразят, затова гледат да ми влошат деня, някои дори ме псуват. За мен, важното е да видя усмивката на лицата на тъжните хора, които се усмихват толкова често, колкото ние нормалните хора печелим от лотарията .. Това ми стига за награда и хорското мнение не може да ми развали наградата, когато съм помогнал на хората."

 

Би ли направил нещо такова отново?

"ДА, разбира се!! Обичам да правя добро и се опитвам да го правя всеки ден! Ще има раздаване, когато получим подкрепа от повече заведения и ресторанти, защото съм учащ все още и финансовото ми състояние зависи от това на родителите ми, а както знаем всеки родител се гърби по 16 часа на ден за малкото хляб благодарение на „Заслужилите“ господа с костюми за по 5000-6000 лева, които карат коли от парите на родителите ми и да! от твоите, мой мили читателю! Но българите сме така - да ни бият с прът пак мълчим! Не ме разбирайте погрешно, живея в едно нормално семейство, с нормални доходи, не се срамувам да го кажа, защото живея в държава, където могат да се изкарат повече пари с Бедрата отколкото с Мозъка! Не се срамувам, защото не аз съм виновен!

Виновни са хората в цирка, за който всички българи плащаме! Циркът наречен Парламент, където всеки гледа как да надлъже другия и никой не го грее за нормалните и умни хора! Нека да ви го докажа - 1 продавачка в мола взима 1200 лева заплата, един учен – 600 лева. Добре дошли в България, мили читатели, страната на абсурдите, малолетните проститутки и интелигентната музика – чалгата.

Тук, където бием старците за 2 лева, тук, където някои хора си знаят само правата, а други само задълженията, тук, където полицията пуска малолетни неправоспособни водачи на автомобили за 20 лв., без да знаят, че след 200 метра те ще отнемат живот, техен или чужд! Бих казал, че младите сме бъдещето, но не!

Няма млади в родината, всичко отива в чужбина, драги .. И защо да седи? Да бъде подиграван, заради това, че е различен и да се чуди как да върже края? Да бе! Всички лекари и умни хора ще заминат и накрая ще останат глупаците, екзотичните ни братя и тези, които не са успели! Не,няма бъдеще ако няма промяна!"

 


Благодарим на Мино, че сподели така искрено своето мнение! Макар и да не сме напълно съгласни с него, смятаме, че е важно да се чува гласът на младите хора в България.

Продължавайте да правите добро и да действате по мечтите си!

 

WishBOX - Мечти в действие!