Вход



Любовта през 50-те години



Публикувано на: 10.08.2015

Автор: Сиси Василева

 

Замислял ли си се колко много се е развила нашата техника? Навремето е нямало компютри, телефони и таблети. Сега всичко е възможно с новата техника. Може да се обадиш на даден човек по телефона на момента. Наскоро моята баба ми разказа една история, която ме вдъхнови да напиша тази статия. Искам да видиш колко по-силна е била любовта през 1950г.

 

,,Когато завърших висше образование бях в един ресторант с братовчед ми. Никой не бях харесвала дотогава, следователно нямах и гадже. Докато не го срещнах него. Лъчезарен, добродушен и остроумен. В този момент, в който го видях осъзнах, че трябва да направя нещо. Запознахме се. Излязохме няколко пъти на среща. Аз не бях от града. Когато отидох в родния си град нямаше как да се свържа с него. Нямахме телефони. Пишехме си писма. Всяка седмица пращах писмо и чаках до края на следващата седмица да получа отговор. Тръпката да получиш дългоочакваният отговор остава за цял живот.

 

В една студена и люта зима се бяхме уговорили да се срещнем на нашето място в неговия град. За жалост закъснявах за срещата и нямаше как да се свържа с него, за да му кажа. Притеснявах се много, защото ако бях изпуснала срещата нямаше да бъдем заедно 50 години. Но той стоеше там и ме чакаше. Подарявахме си наши черно бели снимки и отзад пишехме кратък текст. Беше мъчително да не може да се видим толкова често, да не мога да чуя гласа му за малко. Това беше любов от пръв поглед.

 

 

Спомням си когато замина като войник. Изпратих го до влака, целунах го и броях дните и часовете докато се върне. Бях много развълнувана когато го видях за първи път след заминаването му. Имах чувството, че не го бях виждала от цяла вечност. Прегърнах го силно и не исках да го пускам. Исках никога повече да не си тръгва, но и двамата знаехме, че не можеше. Болеше ме много, че не можех да го виждам толкова колкото исках. Също така, че не мога да видя усмивката му, когато се събудя. Къщата беше празна без него.

 

Но такива бяха времената. Нямахме много избор. Бих искала да върна всичките тези години, за да изпитам тези емоции отново.‘‘

 

Именно затова любовта тогава е била много по - силна от сега. Сега любовта се показва като статус във фейсбук. Всичко се дава на готово и не можеш да усетиш наистина какво е да обичаш някого. Да знаеш, че ще заминеш далече от дома и там някъде някой, който те обича, те чака да се върнеш. За това оценявай всеки малък жест и не се оплаквай от любовта. Малките жестове крият голяма любов!

 

WishBOX - Мечти в действие!