Вход



С трепет ти си спомняш за първата ни среща. За плахия ми поглед, за моята усмивка ... творчеството на Павлина



Публикувано на: 15.08.2015

Автор: Съни Димитрова

 

Здравей, скъпи читателю! Сигурна съм, че тази рубрика ти е липсвала изключително много, затова съм ти приготвила няколко имресии, с които да запълниш прекрасния съботен ден. 

 

Произведенията, които ще прочетеш са на Павлина, която е на 39 години, от Хасково и е учител по английски език. Повече за нея, изпресиите и страстта и към писането, ще оставя на нея да ти сподели. 

 

"Омъжена съм, имам и две дечица, на 39 години, от Хасково. Повечето ми импресии са за любовта и морето. Пиша много отдавна,вдъхновявам се от нещата,които ме докосват истински. 

Обичам много да правя снимки на открито сред природата, но не с професионален фотоапарат. Също обичам да готвя и да приготвям сладки и всякакви вкусотии." 

 

Три неща без които Павлина не може - "Не мога без хората, които обичам, Приморско и писането на импресии, есета, разкази. Постоянно съм с химикал и тетрадка в ръка. Всички импресии са написани по действителни преживявания."

 

 

Остани с мен отново

 Да, сега празнуваме. Бурни емоции, шампанско, силна музика. И все пак всичко изглежда толкова фалшиво. Срещаш моя поглед. Правя несполучлив опит за усмивка ... Сълзите ме напират отвътре. Не издържам. Ролята, която играя ми е чужда. И двамата се преструваме, че се забавляваме и че всичко е наред. А всъщност изпитваме напрежение, което расте. Иска ми се да побягна преди да се разпадна като цветна мозайка ... В същото време някаква необяснима сила ме задържа тук при теб. Потъвам неусетно в очите ти и забравям за хората около нас ,за музиката, за шума, за всичко ... Съществуваш само ти!

 

И написах твоето име

По този безлюден бряг неотдавна пак преминах. Слънцето беше позлатило морето, а вълните нетърпеливо бързаха да залеят брега. Гларуси гордо се разхождаха по пясъка и не само те търсеха отминалото синьо, незабравимо лято. Наоколо беше тихо. Една непоносима тишина, която сякаш крещеше. Лятото си беше отишло толкова бързо. Погледнах морето. И сега то беше прелестно и ме привличаше неудържимо. Притворих за миг очи. Последните лъчи на залязващото слънце погалиха нежно лицето ми. Студеният вятър шеметно развяваше косата ми. Не усещах нищо друго освен безкрайно блаженство. Hа плажната ивица написах твоето име ...   

 

 

И тъй като съм сигурна, че си повече от впечатлен от произведенията на Павлина, получаваш бонус, още една импресия. 

 

Просто ме забрави

В тази прохладна, тиха вечер ти отново не можеш да заспиш. Мисълта за мен те завладява като буря в открито море. Как би могъл да ме забравиш? Нима е възможно? Любовта ти към мен е толкова силна, неподвластна на времето.

С трепет ти си спомняш за първата ни среща. За плахия ми поглед, за моята усмивка...

Ах, как би желал с теб да бъда в този миг! Да целувам очите ти красиви с безкрайна нежност...

Но, уви, мечтата ни е неосъществима. С теб е друга и тя очаква с щастие да я дариш.

Безмислено е да се бориш със съдбата!

Мисли за нея!

А мене - забрави!

 

 WishBOX - Мечти в действие!