Вход



Отминали спомени връщат се пак, досещам се, бил съм глупак … творчеството на Стоян



Публикувано на: 22.08.2015

Автор: Ивелина Добрева

 

Стоян Иванов е на 14 години, но крехката му възраст далеч не го спира да осъществява целите и мечтите си. Отдавна е поставил като своя първа цел медицината, а мечтата му е да завърши висшето си образование в Германия и да практикува хирургия.  

 

В училище е заемал важна част от ученическото ръководство, занимава се с доброволчество и е активен участник в културния живот на община Панагюрище.  В предишното си училище е бил председател в училищния парламент, а сега е председател и управител на борда на директорите в клуба "Млади Възрожденци", град Панагюрище.

 

За себе си казва, че е един обикновен човек, който има огромната отговорност да оправдае гласуваното доверие, работейки по създаването на една нова държава – държавата на младите.

Междувременно се занимава с редица други хобита, като едно от тях е литературата. Подбрала съм някои от стихотворенията му, които да те грабнат.   

 

На кафе с жената

 

Днес сме на кафе с жената
и вън си паркирах аз колата.

Мача беше в своето начало,
но на жената и доскучало .
-‘’Още малко’’-казвах аз,
а жената : ’’Дай газ,дай газ’’
Минута,две,цял час…
‘’-Жената чака’’-скочих аз завчас.

Тъкмо тръгвам аз да слизам
и от блока си излизам.
Виждам съседа,как колата ми подкарва-
на кафе жената ми закарва.

Озовах се без жена
и без новата кола.
Е,тъкмо няма повече да слизам 
и по кафета да излизам!

 

 

Вечеря в нощта

 

Мрак,очи,ръце горещи,
тиха ,нощна тъмнина,
вино и недогорели свещи,
сърце,любов,неясна бъднина…

Усмивка,смях или мълчание,
поглед,блясък и искра,
балада,разказ и повествование,
поредната вечеря в нощта.

 

 

Щастлива

 

Животът тече си тихо,нормално

проблясъци някакви-просто банално.
Дните менят се бавно,беззвучно,
емоции няма…Без тебе е скучно

Край!
Няма я вече мойта искрица,
загубих моята най-ценна,не обменна парица.

Далече си мила,много далече,
на самота тежка,жестока ти ме обрече.
Отминали спомени връщат се пак,
досещам се, бил съм глупак…

Помня очите ти сини,устните сочни.

Отиде си без да кажеш и дума,
аз за теб бях просто една гума,
гума играеща по поредния лист,
лист пълен със моята рима.

Ах,моля кажи ми,че още те има,
че утре ще дойдеш чудесна,красива.
Кажи ми,че с мене,пак ще си щастлива…

 

Ако искаш можеш да се включиш и в групата му, където той качва своите произведения. А ако и ти пишеш, може да споделиш своите.




WishBOX - Мечти в действие!