Вход



Шест книги, които се четат на един дъх (1/2)



Публикувано на: 24.09.2015

Автор: Ивелина Добрева

 

Като тийнейджър, който прекарва по-голямата част от времето си с книги, мога смело да твърдя, че вече имам изграден вкус и предпочитания относно какъв вид литература харесвам.

 

Не e нужно да се задълбава много в темата как все повече тийнейджъри не четат, защото всъщност – това просто не е вярно. От няколко години пикантна е темата как все повече и повече подрастващи се отказват от думите на хартия, заменяйки ги с видео игри или филми, които според обществото водят до деградация и липса на достатъчно чиста и гладка реч.

 

Чисто и просто, в един момент родителите започнаха да търсят проблема в компютрите, когато децата им не попадаха в рамките за “интелигентен и образован човек” – тоест такъв, който просто чете. А всъщност родителят е личността на която детето подражава и ако ти не го научиш да обича книгите или да го напъхаш в тази, създадена от теб самия рамка на интелигентния човек, то детето няма как да влезе само.   Просто ще намери свой собствен начин да развие себе си. 

 

Връщайки се на темата за тийнейджърите, които не четат - всеки от нас може да даде поне по един-два примера за приятели, които прекарват по-голяма част от времето си с книги.  Все повече се срещат млади хора в градския транспорт, които четат. Все повече връстници прекарват свободното си време с книга. Следователно нападките, които средностатистическия тийнейджър получава, че прекарва прекалено много време в излишни неща вместо да чете, са безпочвени.  

 

В този ред на мисли, започнах да разсъждавам, кои книги са повлияли на всеки един читател по някакъв начин – научили са го на нещо, дали са теми за размисъл или поне са го накарали да разшири мирогледа си.  Затова подредих списък от шест книги, които се четат на един дъх. Тези, които след прочитането им оставят стряскащата мисъл, че има толкова много неща които не знаем – истини, факти и открития, които просто чакат да бъдат открити от нас самите.

 

Началото на още една от вече изключително баналните теми ще сложи заглавието на първата книга:

Димо Райков – ДиагнозаБългарин в чужбина

В реда на нещата, тема на разговор в почти всеки един спор е как българина винаги ще си остане прототип на Бай Ганьо – все ще носи тази съществена черта в себе си, която всъщност го прави истински българин. Свидетели сме ставали и  на ожесточени спорове за това дали младите, сиреч бъдещето на родната България, трябва да останат  тук и да се борят за едно по-добро утре, или да заминат в чужбина и да оставят образованието си в ръцете на европейците.

 

Тази книга представя в себе си както  известната байганьовщина на българина, така и всички положителни/отрицателни качества на сънародниците ни. Всичко това на фона на идеята за идеалния европеец – парижанина. И в цялата тази история има нещо комично – нещо което ще те накара да се засмееш, но не толкова на случките, а по-скоро на факта, че това си е просто типично по български и няма защо да им се сърдим на героите.

 

Всъщност, контрастите между характерите тук са изключително интересни и след прочита, книгата или ще те остави с онова чувство на гордост от собствената си нация, или ще пръкне мисълта “Е това си е Бай Ганьо – такива сме си, да му се невиди. И такива ще си останем.”  Средно положение би могло въобще да не съществува. Оставям на теб да прецениш.

 

Следващият избор е

Чарлс Буковски – Всичко на масата и Factotum

Водих изключителен дебат със себе си – дали всъщност тези две книги са ме обогатили по някакъв начин, или просто съм загубила времето си, четейки за някакъв младеж, загубил правилния път. На пръв поглед нямаше кой знае каква идея в самия сюжет. Всичко  изглеждаше пошло – просто разказ за бунтара, който не се вписва никъде. 

Но едва след като приключиш с двете книги осъзнаваш цялостната идея. Някак картинката се подрежда и основния замисъл се появява.

 

За изключително голяма част от обществото  успешен човек значи образован човек. Няма нищо по-хубаво от това да инвестираш в себе си и след това да береш плодовете от собствения си успех. Точно тази гледна точка, наречи я ако искаш промита, те кара да осъзнаеш и самия замисъл на книгите. Те  дават един пример за това какво се случва с онези бунтари, които захвърлят образованието си и решават да поемат по трудния път. Онзи в който, със своите изключения разбира се, или ще те отведе в подземния свят или ще те тръшне на улицата, без даже да се усетиш. Картинката в книгите е представена по онзи мръсен, кален и вулгарен начин – точно така както всъщност е.

Все пак, това е Буковски.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Нямаше как да не се отдели място в  шестицата и на 

Стивън Кинг с неговия Сблъсък

Разбира се, не на всеки би допаднал подобен тип жанр четиво. Но е нужно  само да се спомене, че книгата излиза 1978, и години по-късно (1994) е адаптирана за телевизия и има издаден комикс от Марвел. Това е напълно достатъчно, че да потвърди -  класиката остава класика независимо колко време е минало. 

 

Останалите книги тук

 

WishBox - Мечти в действие!