Вход



Първият успешен фестивал на англо-американската култура



Публикувано на: 05.05.2016

Автор:  Кристина Тотева

 

На 23 Април в гр.Самоков бе проведен фестивал на англо-американската култура.  Присъстваха 80 ученици и учители. Гостите бяха от 4 населени места - Самоков, Костинброд, Симитли и София. Също така присъстваха представители на община Самоков, на неправителствени организации - Заедно в час.

 

Имаше различни типове сесии – храна, танци, животът в двете страни и образаование. Интеграл и British Council запознаха учениците с кандидатстването в чужбина. За живота в двете страни разказаха нашите специални гости – Йорданка Георгиева и Димитър Апостолов. Заедно всички преминаха през сесиите, които ги вълнуваха и на обяда имаше изненадващ флашмоб, който накара гостите да се усмихнат.

 

 

Нека ви запозная с организаторите – Лени,Дани,Лора,Лия,Цвети,Съни, Радост и аз - Криси. Някои от организателите на събитието бяха и водещи на сесиите за култура.  Нека те ти разкажат за това преживяване:

 

- Кое ти беше най-трудно, но и най-вълнуващо от воденето на сесия?

Лени: „Най-вълнуващото в моята сесия беше това, че толкова много хора се записаха за нея, странното беше, че предимно се записаха момчета (не бях виждала толкова много момчета на куп, които да искат да танцуват). Също така ми беше много трудно да им покажа и да ги науча на този танц, и да ги мотивирам да го направим заедно, но все пак успях.“

 

 

Лора: „Наистина трудно ми беше да мотивирам група от хора, които са настроени негативно към всичко и всички. Моята сесия беше за готвене и трябваше да готвим всички заедно, дадох всичко от себе си, за да ги мотивирам. Най-вълнуваща част за мен беше, когато се запознах с нови хора, запознанството с тях ми помогна да се отпусна и да водя нормално сесията си.“

 

 

Лия: „Едно от най-трудните неща за мен беше, че трябваше да водя сесията си на английски език. Не само, защото е чужд език и не го знам перфектно, а и защото съм доста притеснителна. За сметка на това пък всички погледи, които бяха вперени в мен накрая на сесията ръкопляскайки - беше незаменимо чувство.“

 

 

Цвети: „Воденето на сесия като цяло ми беше най-трудно. При мисълта да застана пред повече от 20 човека стомахът ми се свиваше, но мога да кажа, че това беше и най-хубаво: да се изправя пред страховете си и да покажа сама на себе си, че мога да се справя. Чувството е наистина хубаво.“

 

 

На другата част от хората които организираха фестивала, и които не водеха сесии, но за сметка на това бяха из цялата сграда наблюдавайки всичко, зададох един по-различен въпрос:

 

-  Кое беше любимото ти нещо от фестивала?

Дани: „Това, че станах по-близка с други съученици от училище, свикнах да изслушвам другите и да съм търпелива, да работя в екип. Всички тези умения, които придобих по време на организацията са ми любими.“

 

Радост: „Освен самият фестивал, чувството, че правим нещо. Когато се събирахме, за да обсъждаме следващите стъпки. Когато се намереше някакъв проблем, който можеше да обърка всичко. Разрешаването на проблема. Моментите, когато се отмяташе по една задача в списъка и постепенно той се скъсяваше.  Ходенето по коридора, за да се свърши още едно крайно важно нещо.  Самоинициативата и отговорността да направиш едно действие, което изглежда маловажно. Да натрупаш всичките маловажни действия и накрая да се получи една голяма, работеща машина.“

 

 

Съни: „ Любимото ми нещо от фестивала беше всичко. Истината е, че когато организираш нещо и си подготвен за най-лошото - а именно нищо да не стане и всичко да се провали, любимото ти нещо от събитието е ВСИЧКО! Имахме страхотна организация, хората се забавляваха, бяха доволни от това, което ние бяхме направили. Чувстваш се страхотно след като видиш как всички си тръгват с огромни усмивки от събитието, щастлив си, че си направил нечий ден много по-хубав отколкото вероятно щеше да бъде той. Чувстваш се зает, отговорен, организиран, но най-важното е, че се чувстваш щастлив!“

 

Всички ние се постарахме много, за да бъде този фестивал страхотен. Той беше не само успешен, но за нас приключението продължава, защото тепърва ще издадем: Наръчник за кандидатстване в чужбина, от който ще получи всеки гост. Но от цялата тази организация не забравихме и да се забавляваме, ето и последния ми въпрос:

 

- Какво няма да забравиш от фестивала ?

Лени: „Като цяло не бих забравила организацията и подкрепата на всички хора около мен. Ако не бяхме мотивирани и не се подкрепяхме, нямаше да стане нищо. Не бих забравила това, че се запознах с нови хора, които най- вероятно никога не бих срещнала през живота си и не бихме завързали приятелство. Ще запомня също, че всички бяха много мотивирани и много усмихнати.“

 


 

Дани: „Тръпката от притеснението, че всичко, което сме организирали сами може да се промени или че дори нещо незначително може да се обърка и да не е както сме го планирали. Няма да забравя притесненото лице на мис Дани сутринта 2 часа преди случването на фестивала, когато ни каза, че гостите на едната сесията няма да присъстват. Няма да забравя колко бързо взехме решения и спасихме положението.“

 


 

Съни: „Както споменах, хубаво е като видиш как хората се усмихват и ти се радват.Никога няма да забравя как хората ми благодаряха, че сме направили нещо разнообразно. Никога няма да забравя как тичах от първия до четвъртия етаж през 10 минути, но не се уморявах, защото след като влизах в сесиите на моите съученици, виждах как участниците се забавляват. Казано на наш си, тийнейджърки език - те се кефеха, смяха се с глас, доверяваха се един на друг, бяха щастливи. Никога няма да забравя, че комитет от около 10-12 човека, направи щастливи близо 80 ученика и възрастни.“

 

 

Лора: „Нещото, което няма да забравя от фестивала са всички гафове и притеснения. Имаше случки, за които нямахме много време да мислим и трябваше на секундата да оправим някои неща. Това ми беше едно от най-любимите неща, че не беше напълно перфектно, но пък  беше по-добро от колкото някога сме си представяли.“

Цвети: „Любимата ми част от фестивала беше това, че приятелите ни ни подкрепяха и помагаха. Имаше много места, в които бях много притеснена, но те ми помогнаха да се успокоя и най-важното - да се забавлявам и насладя на фестивала, за който положоихме толкова много усилия.“

Лия: „Фестивалът като цяло е любимото ми нещо. Цялата тази организация, притеснение и в същото време вълнение, направиха фестивала толкова незабравим за мен. Това беше нещо ново, което не ми се беше случвало и никога няма да съжалявам, че бях част от него.“

 

 

Радост: „Началото, защото всички вярваха, че нищо няма да се получи и никой няма да дойде или да ни помогне. После паниката, че времето се движи твърде бавно и все пак няма да ни стигне. Неувереността. Първия успех и пробив. Първите положителни неща, които казахме за фестивала. Готовността да свършим всичката работа. Паниката преди да дойдат първите гости. И накрая чувството, че ще успеем, последвано от осъзнаването, че успяхме.“

Всичко това беше незабравимо преживяване както за организателите, така и за гостите. Всички се забавлявахме и се надяваме догодина събитието да се повтори, дори подобрено.

 

 

Фотографи на събитието бяха: Николета Гонева, Цветина Бармова и Мария Савова. (ученички от СОУ “Отец Паисий“ гр.Самоков)

 

WishBOX-Мечти в действие!