Вход



Човешката ситуация. Какво е да си човек



Публикувано на: 08.06.2016

Автор: Лиза Млечкова

  

   Човекът – най-сложно устроеният жив организъм на планетата, притежаващ разум, способен да мисли, да се развива,или с една дума да прави онова, което всички останали същества нямат привилегията да правят. Макар обаче да се твърди, че сме толкова „над” останалите,чрез собствените си действия в дадени ситуации човек доказва, че вероятността да сме произлезли от маймуни всъщност не е толкова нищожна.

 

  Ще започна с пример, който до дадена степен е сравнително банален, но пък и изключително подходящ. Има ли право извратеният педофил, слагащ поредната фалшива усмивка на лицето си, докато дава бонбон на малкото, нищо неподозиращо момиченце, а след това му показва как изглеждат кошмарите в действителност, да бъде наричан човек. Заслужава ли той да бъде слаган под общ знаменател с интелигентната дама, която макар тежкия си работен ден, решава да помогне на вървящия пред нея пенсионер с покупките, просто защото вижда тъгата, неумелоприкрита зад думите му „Не, благодаря.” В далечното минало, изживяващ мечтите си, сега той е на ръба на смъртта. Не физическата обаче, а моралната. Загубил представа за времето, от което не е виждал децата си, виждащ жестокостта и аморалността на хората, които бързат в преследване на нещо неизвестно дори на тях самите, даденият пенсионер е дълбоко потресен от на пръв поглед обикновения жест, който крие за него надежда.

Надежда, че не всичко е изгубено.

 

  И така, връщайки се отново към основната тема, си струва да отбележа, че в ситуацията на гореспоменатата жена днес попадат много хора.  Няма значение кой стои на мястото на пенсионера. Въпросът е каква е реакцията на човекът, пред който излиза възможността да помогне, възможността да даде воля на човешкото в себе си, на онези качества, които в днешно време ни казват да прикриваме, да се отървем от тях, защото именно те ни правят уязвими, неспособни да „мачкаме” всеки, който е пречка на собствения ни успех. По този начин ние отказваме да помислим за радостта, която ще почувства човекът срещу нас, поглеждаме замислено към екрана на телефона си, самозаблуждавайки се, че в крайна сметка хората са устроени така, че да се справят сами с проблемите си и продължаваме напред, оставяйки след себе си единствено празнотата и безчувствието, на които сме позволили да обземат всяка част от съзнанието ни.

 

  Какво всъщност ни прави хора? Дали това е възможността ни да мислим или да изпитваме състрадание, или пък става въпрос за несломимия човешки дух, който е позволил на човечеството да превъзмогне препятствията и да се издигне от Древността чак до ерата на технологиите.

 

    А може би това са всички онези качества, които се опитваме да заличим, защото смятаме, че ни дърпат назад. Всъщност няма точно определение на това какъв е идеала на човек. Ние сами си изграждаме образа, който искаме да бъдем, а след това понасяме последствията от решението си. Така че нека не се учудваме, ако след приблизително 30 години, пресичайки улицата, срещнем младата версия на себе си, устремена да постигне всяка своя цел, блъскайки ни от пътя си и продължавайки напълно уверено и безскрупулно напред.

 

 

WishBox - Мечти в действие!